Медиите ни стигнаха дотам, откъдето тръгнаха. В началото на прехода червените се информираха от „Дума”, а сините от „Демокрация”. Имаше и такива, които си купуваха и двата вестника, за да намерят истината в сравнението между тях. Те победиха. Партийните органи бързо загубиха влияние и отстъпиха място на тъй наречената независима преса, която твърдеше, че не е на страната нито на червените, нито на сините, а на читателите си. След десетилетията на „спуснатите истини” и в България беше дошло време на плурализма, който изискваше медиите да не ти налагат, а да те оставят сам да си избереш гледна точка – не само политическа, всякаква. Той е задължителен по закон единствено за обществените медии, но и частните, когато кандидатстваха за лицензии, декларираха, че ще го спазват доброволно. И досега никой не се е отказал официално от него, което не пречи политико-икономическите корпоративизми да завладяват все по-големи медийни територии, където да диктуват „правилната” гледна точка.
В такава ситуация изглежда логично, че БСП ще прави своя телевизия, пък и Атака и НФСБ отдавна си имат, а от скоро „Европа” звучи като телевизия на ГЕРБ. Тук и Бареков искаше да се нареди барабар Петко с мъжете със своя политико-телевизионен проект „България без цензура”, но не му се получи. И без него обаче е явно, че от периферията към центъра върви партийно парцелиране на телевизионното пространство, подобно на вестникарското в началото на прехода, когато пресата беше мощната медия.
Все по-често чувам: какво лошо, така поне телевизиите ще си признаят партийните зависимости. Лошото е в самите зависимости, които отново превърнаха плурализма, ако не в мръсна то в забравена дума. И затова не мисля, че е по-добре за една медия да демонстрира зависимостите си, защото значи, освен че ги има, и че вече няма основание да се срамува от тях. Кому са нужни телевизии-партии – върху това ще говорим с проф. Нели Огнянова в студиото на „Необичайните заподозрени“ днес, на 5 октомври, от 22 часа. А повече за битките на комунистите на художествения фронт ще разкаже изкуствоведът Красимир Илиев.
Целият коментар можете да прочетете в Offnews.bg