Искът, внесен тази седмица в Европейския съд за правата на човека от фондация „Отворено общество” на Джордж Сорос срещу унгарския закон „Стоп Сорос”, е само поредният епизод (този път в опит за самозащита) от войната, която се води срещу милиардера. В нея с удоволствие участва цялата антилиберална общност на днешна Европа, но безспорният й предводител стана бившият стипендиант на Сорос и настоящият премиер на Унгария Орбан.
Трудно е да се обсъждат на сериозно обвиненията към Сорос, които стигат до „гробокопач на Европа” и на християнската цивилизация като цяло, най-малкото защото очевидно не са по силите на отделен човек, пък бил той и милиардер. Но тук реализъм не се търси, а символичен враг, какъвто беше Чичо Сам по време на Студената война, за когото да внушиш на хората, че ги заплашва, така че те да подкрепят репресивни закони и действия, насочени в последна сметка срещу тях самите. Това е изпитана хватка на репресивните режими. Не напразно първият, който изгони „Отворено общество” от страната си, беше Путин. Следващата държава, която фондацията напуска, както може да се очаква, е Унгария.
В този смисъл предложението на Европейския парламент за санкции срещу унгарското правителство, независимо какво мисли българското, не е в защита на Сорос, нито на бежанците, на които той иска да помага, а на демокрацията, докато още има някой, който се интересува от нея в световната политика...
Целият коментар можете да прочетете в Offnews