Не, не се шегувам – направих предложение за такова местно допълнение към европейската конвенция срещу насилието над жените. Защото псуването, което за определени кръгове тук е нещо като „Добър ден”, е крайна форма на словесно насилие над жената, при това в ужким най-високо ценената й роля на майка.
Да се върнем към смисъла на думите, които милиони мъже изричат без да мислят: те съдържат ни повече, ни по-малко от закана за престъпление на сексуална основа, за изнасилване. Ще кажеш: това са само думи. Но словесното насилие, освен че е психическа травма само по себе си, води и към физическо, създава среда, в което то изглежда приемливо, легализира го. Когато псуваш жена си на майка, не значи, че ще посегнеш на майка й, но значи че можеш да го сториш с нея самата, без да се съобразяваш с желанията й. А ако не ти се подчинява, и да я удариш.
Псуването дава израз на нетолерантността към жената, залегнала дълбоко в подсъзнанието на мъжа в региона (впрочем, далеч не само нашия), превръща жената в ням обект на мъжката воля. Защо ако съседът те изнерви, няма да ти хрумне да му кажеш: „Ще пребия баща ти”, а ще го напсуваш на майка. Той ще ти отвърне със същото и на другия ден, все едно че нищо не е станало, пак ще си играете таблата. Словесното насилие над майките ви ще е само „колатерална щета” на вашата мъжка солидарност.
Подобна агресивна реч, ако бъде насочена към религиозните или етническите чувства на някого, веднага ще задейства защитите на политическата коректност. Но всекидневна словесна разправа с естествената любов към майката, не предизвика повече от снизходителна усмивка.
Прочетете целия коментар в offnews.bg.