Западните правителства изземат огромна част от парите на гражданите си, предизвиквайки обедняването им. С тези пари финансират смяна на светски режими в Близкия изток, Африка и Азия. Чертаят и преначертават имперски карти, установяват схеми с приближените си бизнес-играчи. На мястото на сменените режими идват религиозни радикали, мразещи Запада, културата и постиженията му. Те се сблъскват помежду си, а измежду тях политическият елит на Запада си избира съюзници - разделяй и владей. Финансира ги, обучава ги, насъсква ги едни срещу други. Службите улесняват и подстрекават пътуването на родени в европейските столици мъже да вземат участие в битката срещу неприятелските режими или моментните врагове далеч - като част от големия план, видите ли... Тези мъже се връщат обратно. Убивали са и са готови да убиват, тренирани са на местата, на които са били. Нямат нужда да са в Сирия или Ирак. Дори стратегически са по-полезни в тила на врага.
Не просто терор - а съвсем реална война. За която обаче европейските граждани не са готови. Те не са въоръжени и са се оставили на милостта на безпощадните си убийци. И на закрилата на държавата, която ги облага с още повече данъци, започва да контролира още по-голяма част от живота им. Дори в ответ на атентатите - политиците увеличават външните рейдове, сеейки нов хаос и често невинни жертви, респективно омраза из родните места на атентаторите и предците им... И подготвяйки поколенчески нови и нови вълни от тях. С цел да се изкорени заразата, разбира се. Веднъж и завинаги.
Междувременно, на своя територия Западът финансира щедри социални помощи с идеята да откупи благоволението на потенциалните войници на враговете си, да ги омилостиви. По този начин трайно ги откъсва от разделението на труда, насаждайки у тях усещането за безпомощност, безизходица и социална несправедливост. А за да се финансира схемата с непоносимите данъци, предприемачите са задушавани, като резултатът е икономическа стагнация и съвсем реална безработица. И хоп: културно и икономически - почвата се оказва идеална за набор на войници в тила. Трябва им само крайна идеология и вяра в нещо по-добро, дори в друг живот. Тази мисия е държавна политика в страни от Близкия изток.
Под мотото, че предоставят защита на гражданите си, западните правителства се съюзяват именно с държавите огнища на радикалните религиозни идеи. Търгуват с тях, продават им оръжие за стотици милиарди, ухажват ги и легитимират ги и им пристават. Обявяват ги за "център на борба със световния тероризъм "- гнусна гавра с жертвите на същия този тероризъм. А през това време, клетките и структурите, финансирани и изповядващи религиозния фанатизъм на вражеските държави, работят необезпокоявани в сърцето на Запада. Взривяват, убиват и колят с лекота невинни хора, които подобни на плиткоумни щрауси, безмълвно се съгласяват - да плащат все повече, за да сработва перверзната схема; да вярват все повече на политици и служби за своята сигурност, без да виждат, че реално се осланят на основния си враг; страдалчески да сменят състоянията на гняв, недоумение, омраза и страх, без нито секунда на размисъл за същността на проблема. А междувременно кръгът изглежда все по-адски и все по-затворен, за сметка на мира, спокойствието и хубавия живот, които повечето нормални хора в крайна сметка искат...
Автор на коментара е Кузман Илиев - водещ на "Денят ON AIR".