Интервю на Евелина Гечева, журналист и основател на Академика.бг - партньор на конференцията Образование и бизнес: 6 пред Bulgaria ON AIR за мярката на успеха и рисковете пред образованието в България.
Какво е успехът според вас?
Има различни формулировки за успех, но няма формула. За мен успехът е да откриваш нови неща, да научаваш нещо ново всеки ден, да бъдеш вдъхновен и да бъдеш вдъхновител за другите.
Личния си успех измервам не само с постигнатото в работата, но и с контактите, които поддържам - чрез нея, заради нея и извън нея. Общуването с хора от различни националности, възрасти и социални слоеве винаги ме зарежда, а това отчитам като успех.
За какво използвате успеха?
За следващи успехи!
От кого са най-важните оценки, които получавате?
На първо място - от колегите и от партньорите. Важно е и какво мисли семейството ми. Разбира се, имам и много приятели, чието мнение е важно за мен. Тези, които ме познават най-добре, са най-взискателни към мен и няма да ме излъжат.
Как приемате успеха - като оценка за положените усилия или като възможност за развитие?
Двете неща са едно цяло, но всеки успех приемам различно. Понякога съм бясна на себе си, че в очите на хората едно мое постижение изглежда като успех, а за мен е посредствен резултат. И обратното. Но в повечето случаи приемам собствения си успех като етап от развитието си. Чуждите успехи приемам като любопитно четиво, от което понякога ми става приятно, понякога - не.
Когато търсите кадри за вашата организация „отличници“ ли търсите или хора, които искат да учат?
Зависи за каква работа ги търся. Ако ще им възлагам по-големи отговорности, трябва да са от втория вид. Човек, който си мисли, че всичко е научил, е свършен. Ще тъпче на едно място, докато е жив. За съжаление, има доста хора от този вид. "Отличниците" обаче не са хомогенна група. Сред тях може да има истински състезатели, но и хитреци, които печелят победите си чрез неравен старт или чрез друга измама. По правило сред отличниците има доста хиреци. Аз не ги харесвам и те мен - също.
Кой е отличникът? Който има много дипломи или който иска да учи от организацията, компанията, медията?
Този, който има на какво да научи останалите.
Какви рискове и възможности виждате пред образованието през 2017 в България?
Най-големият риск е да продължи бъркотията с учебниците. Голяма част от тях са пълни с грешки, стилът им е отвратителен и са неразбираеми както за децата, така и за родителите.
Златната възможност виждам в тенденцията да се подмладяват учителските колективи. Тя не е много силна, но вече се усеща. Лично познавам поне десетина млади хора, които избраха учителската професия, след като минаха през Академика - и като стажанти, и на работа. Те се справят отлично и продължават да се развиват, имат ентусиазъм и живец.
В кои специалности виждате перспектива за реализация на пазара на труда в следващите 8-10г.?
Конкретни специалности едва ли могат да бъдат прогнозирани, но в най-общ план това са професиите на бъдещето, свързани с технологиите, маркетинга, онлайн търговията и всички виртуални компетенции. За България е важно обаче да имаме и повече лекари, които да не заминават за чужбина, както и добри юристи, администратори, а защо не и управленци. Последното, за съжаление, не се учи само в университет, за него трябва практика.
По какъв по-добър начин могат да бъдат включени в образователната система децата, чийто майчин език не е български?
Обучението по български език трябва да стане първостепенна задача на образователната система. Не само тези деца, но и другите - с двама родители българи, трудно четат и пишат, говорят неправилно. Не виждам държавна политика в това отношение. МОН прие една Стратегия за грамотността, раздава някакви пари, но резултатите от година на година са все по-плачевни. Без да знаят добре български език, децата от други етноси изобщо няма да се интегрират, няма да имат работа и ще вървят към изолация, което е недопустимо.
От какво има нужда българското училище - от подобряване на средата, от постигане на по-добри резултати или от преподаване на специфични умения?
От всички тези неща. Но на първо място - от НЕстресирани, НЕпресирани,НЕсмачкани учители. Когато учителят просто преподава, той може да даде всичко от себе си. Но когато по 3-4 часа на ден е зает с попълване на документи, не можем да очакваме креативност. Цялата система се нуждае от промяна. И има някакви промени, но според мен те не са в правилната посока. Сменяме учебните програми, сменяме учебниците, но визията ни за училището си стои непроменена от 50 години. И ако някой директор или учител покаже прекомерен ентусиазъм, е гледан с упрек или с недоверие. Бих подкрепила повече свобода за частната инициатива в образованието, повече свобода за учителя, повече отговорност за родителя и по-малко министерски безсмислици.