Ние българите има с какво да се гордеем. За съжаление, от нашето богато наследство не са останали носители на материалната ни култура. Практически няма запазени сгради. Ние нямаме своя Акропол или своя Колизеум. Историческият парк, който правим, е възможност хората да видят какво е имало по нашите земи, да го докоснат.
Прабългарите са били велик народ. Народ, създал пет държави. Имаме възстановки на техни оръжия, на предмети от техния бит. Много интересна е тяхната юрта. Юрта е мястото, където прабългарите са живеели, когато са били на военен поход. Според учените тя е била основно от вълна - топла през зимата и прохладна през лятото.
Основното от което се интересува чуждите туристи са римската, византийската, османската и тракийската цивилизация. Това им е интересно, особено на американците, а всяка година в Европа идват 32 милиона американски туристи - коментира предприемачът Ивелин Михайлов.
Спартак е световния тсимвол на нашите земи, но ние не го използваме така както би могло.
Животът и смъртта на Людмила Живкова е класическа драма и трагедия. Въпреки че тя е могла да има практически всичко, да живее във Виена или Париж, да е светска дама, тя избира друг начин живот, аскетичен, отдаден на каузи. Тя претърпява голяма промяна след тежка катастрофа, която претърпява през 1973 година на Околовръстното шосе в София. Известно време е в кома и може би тази среща със смъртта я променя - разказа писателят и историк Иво Милев, автор на най-новата и най-обемната биография на Живкова. Книгата се базира само на архивни документи и факти.
Голяма роля за това изиграва и срещата ѝ с лечителя Петър Димков, който е дъновист. По негова препоръка тя спазва специална диета – основно ядки и чай. Връзката ѝ с Баба Ванга е от 1961 година и тя е по инициатива на петричката пророчица. Всъщност ,Людмила Живкова покровителства Баба Ванга, тъй като оценката за нея по онова време не е била еднозначна. Тогава е създаден и Институтът по сугестология, който изследва феномена Ванга.
След заслугите на Людмила са честването на 1300-годишнината на България, НДК, възстановяването на Царевец, Античният театър в Пловдив и много други. Книгата не е опит за някаква носталгия по социализма, тя гледа хладнокръвно на фактите. Людмила Живкова не е обичана от съветските другари, особено от Юрий Андропов, вездействащия председател на КГБ и след това лидер на СССР. Смъртта ѝ е повече от странна. Документите на показват какви са причините за нея. Това е много странно. Не е ясно имало ли е аутопсия - ако е имало, кой я е правил. Може би отговорите се крият в руските архиви.