Кръстоносците безспорно се оставили своето наследство и влияние по нашите земи. Болшинството от тези походи са минавали през днешната наша територия по т.нар. Виа милитарис. В нашата историография преобладават предимно негативните оценки за рицарите, най-вече заради разгрома им от цар Калоян, но българите често са били и съюзници с латините, например по времето на цар Борил, имат съвместни военни походи срещу ромеите. Интересно е, че и в народните предания е останал споменът за рицарите, особено в Родопите и в епоса за Крали Марко - разказа д-р Калин Йорданов от Националния исторически музей.
Името на село Кондофрей най-вероятно е свързано със западен благородник, служил като началник на флотата на Никейската империя. В Пловдив е имало латински квартал още от времената на Първия кръстоносен поход. За известен период от време е имало и едно малко известно държавно образование наречено Филипополското дукство. Някои гледат на кръстоносните походи като нещо агресивно, но на тях може да се погледне и като отговор на Европа на ислямската инвазия.
Георги Парцалев е един от най-блестящите ни актьори. Самоук талант. Не е учил във ВИТИЗ. Деликатен, скромен човек с наистина невероятен талант. Колегите му като Калоянчев го определят като "най-известния актьор" на онова време. Въпреки блестящите си роли в киното, театъра и телевизията, той не е получил нито една награда у нас. Едва на 44 години му дават званието "Заслужил артист" и чака още 14 години, за да вземе и званието "Народен артист". Това се дължи най-вече на нетрадиционната му сексуална ориентация, която обаче той не е натрапвал на никого, нито е парадирал с нея, както някои правят днес - разказа журналистът Пенчо Ковачев, автор на последната биографична книга за Парцалев. Бил е богат човек, най-вече заради хонорарите от многобройните си участия навсякъде в страната, но не е трупал парите в буркани, а купувал старинни предмети, икони и най-вече - книги. Интересен факт от неговия живот, е че баща му е бил Николапетковист и заради това Георги Парцалев е пратен да служи като "трудовак" в Мадан, но именно там го открива за театъра и киното Енчо Габаров.