"Историята на Владо Черноземски дълго време е била забранявана и забравяна. За сърбите, чийто крал той е убил в Марсилия през октомври 1934, той може да е "терорист" и "атентатор", но за нас българите той би трябвало да е герой, отмъстил за извършеното от сърбите в Македония и пренесъл се в саможертва. След атентата той е буквално пребит от ожесточената тълпа и умира малко по- късно от раните си, преди смъртта си не издава никого" - разказа в "Операция История" по Bulgaria ON AIR журналистът Мария Цветкова.
Владо Черноземски, родом от днешен Велинград, е бил изключително хладнокръвен и много добър стрелец, за това е избран да осъществи покушението над югославския крал Александър Първи Караджорджевич, който е бил известен със своята ненавист към България. Уплашено от последствията Царство България обявява национален траур в памет на Александър Първи, който е прочиствал от Македония всичко българско, което по своему е нелепо. Организацията на този акт е съвместно дело на ВМРО и хърватската организация "Усташа", които по това време са в много тесни съюзнически отношения. Има и версии, че зад атентата стои немското военно разузнаване - Абвер.
Не толкова известен на широката обществен факт, че Калиакра е била столица на една от една от българските държави, тази на Добротица. Добротица е изключително интересна фигура в нашето късно средновековие, той създава достатъчно силен флот, като съюзник на веницианците срещу генуезците. Намереното това лято, т.нар "татарско" съкровище в Калиакра, е плод на системна археологическа работа, не е плод на късмет- разказа директорът на НИМ, доцент д-р Бони Петрунова. Две от монетите в съкровището са изключително ценни, тъй като сечени от венециански доджове, управлявали много кратко и от тях няма много останали сечени монети. Те струват над два милиона евро. Цялата стойност на съкровището е трудно да се определи.Скоро то ще бъде изложено в Националния исторически музея. Откритие с изключителна стойност е и огромната гробница край Пловдив. То е плод на усилията на екипа на доц.д-р Костадин Кисьов, директор на пловдивския археологически музей.
Като едно от най-необикновените съкровища у нас, доц. д-р Петрунова определи Вълчитрънското, освен че е най-голямото намирано в българските земи, в неговата изработка е използвана и сплавта електрон, което е много рядко срещано. Интересен факт че хората открили съкровище дълго време на са подозирали какво са намерили и в най големия златен съд с тежина над 4 килограма се хранели прасенца.