Операция История

Неделя от 16:30 часа
още

За най-голямото сражение в нашата история

290 хиляди войници се сражават при Люлебургас

01.10.2018 | 13:33 Редактор:
За най-голямото сражение в нашата история
За най-голямото сражение в нашата история

Настъпателната операция при Люлебургас-Бунархисар е най-голямото сражение в Балканската война и въобще в нашата история. Нещо повече, това е най-голямото сухопътно сражение в европейската история в периода от Френско-Пруската до Първата световна война.  

В него на бойното поле в тракийските равнини се сблъскват фронтално 290 хиляди български и османски войници. Загубите са колосални и за двете страни. Ние даваме 20000 убити и ранени, а турците - 37000 жертви - коментира в предаването "Операция История"  по Bulgaria ON AIR, военният историк Стоян Николов. Османските части губят повече от 25 процента от целия си състав.  

За пръв път в хода на това сражение българската стратегическа мисъл формира съединение от повече от една отделна армия. Това се случва за пръв път въобще във световната военна история. Всъщност това достижение на българска военна мисъл е предтеча на германските т.нар. група армии и съветските фронтове от Втората световна война.  

Ако се казва, че зад всеки успял мъж стои една жена, в българската история често зад успелия мъж стои повече от една жена. Изключение от това правило е невероятната любов между най-богатия българин и 20 години по младата от него Смарайда. Тя е със него и когато е на върха и когато гние в Пазарджишкия затвор сред 9 септември 1944 година.  В едно от писмата си до Смарайда Буров пише, че има само две любими - тя неговата съпруга и България.  

"Буров е пример как един богат човек, може да бъде отдаден на отечеството си. По време на Балканската война той напуска Народното събрание, където е подпредседател, рискува целия си бизнес и заминава доброволец в българската армия. Сражава се героично  на първа линия и е ранен" - разказа журналистката Магдалена Гигова.  

Тя припомни и ролята на жените, които са били опора на хора като Христо Ботев и Иван Вазов. Особено трагична е съдбата на Венета Ботева, на която българското народно събрание отказва пенсии, като на вдовица на великият ни революционер и пенсионер. Първоначално пенсията и била определена на 60 лева, а после намалена на 30 лева, депутати направили комисия която да обследва имущественото и състояние , а във вестниците започнала кампания че тя иска да "осребри" смъртта на поета, възмутена Венета се отказва от всякаква пенсия.  


Втора част гледайте тук >>