Македония би могла да се превърне във втората българска държава на Балканите, но България в определени периоди от историята си, особено след 9 септември 1944 г., няма последователна политика към нея. Днешният български елит също не може да дефинира ясно какъв е националният ни интерес в Македония.
През периода 1941-1944 год. Царство България прави огромни инвестиции в новоприсъединената Македония. За там отиват 60 процента от държавния бюджет. Днес нямаме дори ясен икономически интерес. Там гледат само сръбски телевизионни канали, четат сръбски вестници, единствената българска телевизия, която се излъчва в Македония е за попфолк. Така влияние не се прави. Освен с паспортите ние трябва да се постараем да бъдем атрактивни за "македонците" и по някакъв друг начин, разказа в "Операция История" по Bulgaria ON AIR експертът по геополитика и историк от БАН д-р Спас Ташев.
Историята е добър учител, но понякога има лоши ученици. Българите невинаги се поучават от историческите грешки. Често съдбата ни се е решавала не от нас, а от Великите сили, но елитът ни носи вината за грешния си избор.
Фигурата на Цар Борис III се нуждае от пълна реабилитация. Той е пълна противоположност на баща си Фердинанд, като поведение и като манталитет.
Голяма е заслугата му България да не бъде въвлечена в гибелния огън на Втората световна война. Той лавира между Германия, Англия, СССР с една цел - да спаси народа си от пряко участие във войната. В едно село му се оплакват ,че ядат черен хляб, а той им отвръща "по добре черен хляб отколкото черни забрадки". Може би тези думи обобщават най-точно негова политика - да не даваме жертви в новата война, да няма нови "черни забрадки", коментира академик Георги Марков.
Съдбата на България е решена с избухването на Втората световна война. Когато Мусолини е разбит в Гърция, германската армия е решена да премине през България. Фелдмаршал Лист казва буквално –" Ако българите се съпротивляват ще ги окупираме за 72 часа, ако не се съпротивляват, ще стигнем до гръцката граница за 48 часа."
При по-късните договорки между Сталин, Чърчил и Рузвелт ние попадаме в сферата на съветските интереси. Истината е, че Западът просто ни предава на Сталин. Такъв е цинизмът на голямата политика, когато големите решават вместо малките. Сходна е съдбата и на Полша въпреки героичната ѝ борба срещу германците, въпреки милионите, които загиват за полската кауза, тя също е предадена на СССР.