След Солунското примирие над 100 хиляди български войници, цели 4 пехотни дивизии, остават като заложници на Антантата въпреки, че не са победени. Българските офицери взимат специални мерки нито едно от знамената на пехотните полкове да не попадне във вражи ръце. Особен е подвига на поручик Ангел Янчев, който в плен пази знамето на полка си 9 месеца увито около тялото си, въпреки че в тялото му има не изваден куршум и се нуждае от операция - разказа д-р Стоян Николов, историк от НВИМ.
Във Националния военноисторически музей в момента има изложба на спасените български бойни знамена. В неговата експозиция има и 67 пленени чужди бойни знамена- най-вече от нашите балкански съседи, но сред има и две руски пленени през Първата световна война.
Преди 141 години в горещите дни на август на Шипка буквално се решава изходът на войната. Това не е мит. Не е някакво патриотично преувеличение. Заради допуснати грешки на руското главно командване армията на Сюлейман паша реално е могла да изтласка руските войски отвъд Дунава, ако успее на премине прохода. Руската армия погрешно е съсредоточена на много тесен фронт и се намира между огромните сили на Осман паша в Плевен и над 100 хилядната турска армия съсредоточена край Шумен и Варна. Ако Сюлейман паша е бил успял войната е почти сигурно загубена“- разказа големият ни историк проф. Пламен Митев. Той обърна особено внимание на подвига на д-р Везенков българин, завършил медицина в Санкт Петербург с частна практика, който зарязва охолния си живот и става военен лекар на Опълчението. В един от решителните моменти Везенков вдига в атака и санитари и ранени и спасява позицията.