Операция История

Неделя от 16:30 часа
още

Тайните на Змийския остров

В България има над 45000 археологически паметника

07.08.2018 | 12:07 Редактор:
Тайните на Змийския остров
Тайните на Змийския остров

"Змийският остров в резервата "Ропотамо" крие големи археологически богатства. Те са на различни пластове-тракийски, елински, български. До средновековието островът е бил полуостров, откъснат от брега след покачване на нивото на Черно море. До скоро той беше бяло петно в българската археология. Змийският остров е страхотно съчетание между уникално красива природа и древно наследство. Змии няма, но това е единственото място в България, където има диворастящи кактуси в естествената природа", разказа зам.-директорът на НИМ и известен археолог проф. Иван Христов.  

Римската империя е носила цивилизация в завладените земи. Това е империя с изключително подготвена бюрокрация, военна организация, финансова дисциплина и върховенство на закона, каза още археологът. 

В България има над 45 000 археологически паметника. 20 000 от тях са от античността, в това отношение като археологическо наследство пред нас са само Италия и Гърция, но за съжаление ние все още не се възползваме напълно от това богатство. Гърция и Турция правят бизнес от това, а ние не успяваме напълно. Основна пречка е липсата на инфраструктура. Туристът няма как да стигне до някои от големите забележителности - коментира проф. Иван Христов.

Журналистите Петя Минкова и Иван Бутовски разказаха за изследването си върху живота на началника на отделение "А" на Обществена безопасност на полицията преди 9 септември 1944 г. Никола Гешев. Според тях той е бил изключителен полицай и контраразузнавач. Документи от Комисията по досиета на Държавна сигурност разкриват, че Гешев е издирван до 1961 г. , тоест той остава жив след 9 септември. Най-вероятно емигрира в Канада и после в САЩ.  

Официалното име на връх Бузлуджа е Хаджи Димитър от 1942 година. В тази местност има напластявания на много драматични истории, разказа проф. Вера Бонева от УНИБИТ. Според нея паметникът на Бузлуджа, посветен на Бузлуджанския конгрес на БРСДП трябва да бъде деполитизиран, запазен и ремонтиран, като място за изложби на артефакти или произведения на изкуството, тъй като се ползва с голяма популярност сред чуждите туристи у нас. От 1992 година паметникът е държавна собственост.  

 

Втора част гледайте тук >>