За съжаление вече не отдаваме дължимото на подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а тази година през юли се навършват точно 150 години от техния боен поход. Тази чета, съставена от около 124-130 души, е хвърлила в страх Османската империя. Турските власти не са очаквали, че българите могат да съставят толкова обучена и великолепно въоръжена бойна единица, която се сражава изключително грамотно и героично. С нейния разгром се заема лично самият Мидхад Паша, един от най-видните османски държавници. В отделни сражение четата води боеве срещу турски отряди с численост от 5000 щика, съставени от редовна армия и башибозук. Всъщност това е била изключително боеспособна и много добре подготвена чета. Във военно отношение тя превъзхожда значително четата на Ботев“- разказа в "Операция История" по Bulgaria ON AIR историкът проф. Пламен Митев, известен със своите книги за Възраждането.
Македонизмът е роден в Сърбия през 19 век, като начин за борба с българската национална идея. Негов основоположник е сръбският държавен деятел Стоян Новакович. Той е съзнавал, че няма как да убеди тогавашните жители на Македония, че са сърби, а не истински българи. За сърбите създаването на македонизма и македонска народност е бил нещо като "преходен период". По-късно идеите на македонизма стават основни за Коминтерна, като част от плана му за създаване на обща комунистическа балканска федерация, заяви историкът Стефан Иванов.
"Записването на хората от Пиринския край като македонци след 1946 год. е национално предателство от страна на БКП. Срещу него застават дори хора от обикновените комунисти. Разправата с тях е била жестока“, продължи Стефан Иванов.
Писателят Павлин Павлов и полк. Сава Денев разказаха емоционално история на терористичния акт от 8 юли 1987 година, когато група от три лица отвлича две деца и взривява нападателни гранати пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци. Според Сава Денев, който рискувайки живота си реално е един от спасителите на отвлечените деца, ДС е била против Възродителния процес.
Смяната на имената беше грешка, но нищо не оправдава и извършването на терористични актове. Извършители на акта от 8 юли са само радикализирали се лица. Те са били членове на БКП, единият е бил дори партиен секретар, и не са имали никакъв контакт с турските служби. "Запазването на етническия мир е въпрос на живот и смърт за българската държава", завърши писателят Павлин Павлов.