Болестите и пандемиите винаги са били неразделна част от човешката история, оказвайки сериозно влияние върху обществата и развитието на цивилизациите. Това заяви доц. д-р Георги Димов, специалист по Средновековие, в интервю за "Операция История".

Той анализира как тези събития са променили политическите, социалните и менталните структури на обществото, особено през Средновековието.

"Средновековието остава под сянката на двете големи чумни пандемии – първата от 6, 8 и 9 век, и втората, известна като "черната смърт", която продължава от 14 до 16, 17 век. Циклично повтарящи се, тези пандемии предизвикват истински ужас сред хората и променят целия обществен и политически живот", отбеляза доц. Д и мов.

Според него епидемиите не се появяват случайно, а се предшестват от определени предпандемични условия, които включват климатични и социални фактори. Особено интересен е примерът с чумната епидемия по времето на император Юстиниан, която достига ужасяващи размери, като жертвите са над 10 000 души на ден. Климатичните промени, предизвикани от малка ледникова епоха, както и липсата на хигиена и урбанизацията, създават идеалната среда за разпространението на болестта.

"При появата си чумната пандемия буквално шокира съвременниците си. Те отдават това на Божие наказание. Търсят греховете си, покаянието, облеклото, храната. Юстиниановата чума поразява предимно млади мъже, което лишава империята от военен ресурс и обезлюдава цели провинции, посочи историкът пред Bulgaria ON AIR. 

"Историята се развива спираловидно – бактериите се отключват при определени цикли на историята", коментира доц. Димов. Освен чумата, маларията също е играла важна роля, като според някои учени тя е допринесла за упадъка на Римската империя. 

На въпрос как историята може да ни помогне в разбирането на съвременните пандемии, доц. Димов бе категоричен: "Историята не ни помага, тя ни учи. Ако не се учим от нея, допускаме същите грешки."

Историкът даде пример с откриването на Америка през 15 век и разпространението на сифилиса, който преминава през целия свят, оказвайки глобално въздействие. "Ние не сме центърът на този свят", заключи доц. Димов. 

Целия разговор гледайте във видеото.