В предаването "Операция история" д-р. Николай Колев говори за епохата на бурния 19-и век, която той самият нарича "Епоха на стон и величие", за историята на "Българския Манчестър" - Габрово, както и за съдбата на габровския индустриалец Иван Калпазанов.

"Имаме един прочут българин, роден в Габрово. Това е Иван Гюзелев, първият български академик по физика и математика. Гюзелев, заедно с Буров, първият министър-председател на България, с парите на Васил Априлов, Николай Палаузов и габровските индустриалци основават гимназиалното образование в България. Текстилната индустрия също възниква в Габрово, благодарение на жените", коментира д-р. Николай Колев.

Пред Bulgaria ON AIR той каза, че през 19-и век в Габрово е имало 220 предприятия при 9 хиляди души население, хората от малките населени места са слезли в града и по този начин работниците в Габрово са били почти 21 хиляди. 

"Във времето, когато Габрово е бил натиснат от големи данъци, особено тежко за габровци е било да им вземат каруцата, били са търговски народ, без това не могат, тогава се ражда едно момче - Иван Калпазанчето, име му нищо не казва за бъдещето му. Баща му прави капи за ножове, с това се изхранва, но умира рано и Иван Калпазанов остава сам да хвани 7 братя и сестри. Започва да се занимава с гайтани и произвежда пикочния гайтан. Добре, но не му стига прежда. Тогава ми идва гениалната идея да мине по габровските колиби, да раздаде прежда, да даде половината на жени и след известно време да мине и да вземе продукцията и да им плати остатъка. Прави ковашка работилница за чаркове и започва да ги продава из България. След известно време един от най-богатите хора в Габрово го забелязва, защото той си плаща дълговете чрез лихвите и заявява, че той има право да отиде при него без поръчители и да получава по 500 златни лири кредит", Колев разказа историята на Иван Калпазанов.

Гледайте целия разговор във видеото.