Операция История

Неделя от 16:30 часа
още

"Операция История": Знаела ли е армията за Чернобил?

Коментар на Йордан Костадинов и проф. Бончо Асенов

20.06.2019 | 15:12 Редактор:
"Операция История": Знаела ли е армията за Чернобил?

Имало ли е фашизъм в България и каква е била радиационната обстановка у нас след аварията в Чернобил? Споделя полковникът от резерва на ВВС и бивш преподавател във Военната академия Йордан Костадинов пред Bulgaria ON AIR.

По времето на Чернобил по заповед на генерал Добри Джуров в армията са давали консерви, имало е грижа за висшите ешалони на властта.

По думите на полковника по това време той е бил в "кухнята на нещата", тогава е бил заместник-командир на батальона в Доброславци, който е осигурявал изтребителния полк, който имал за задача да пази София и част от  България.

"На 26 април стана аварията. Един ден след това командирът на дивизията ни събра и ни съобщи за нея, и ни предупреди, че ще тръгнат слухове. Една от жените на мой колега дори ме помоли да й донеса от специалната маруля, тази дето се давала на летците", разказа в "Операция История" Костадинов.

Тогава той дава задача на един от старшините да сложи гайгеров брояч на портала. "Всички се събраха там, за да видят има ли радиационен фон на местността. Уредът не показваше нищо, но затова бях наказан", допълни той.

По думите му радиационният фон влияе и на уредите, и на летателния състав. "Ако има радиация - на тази височина, на която летят пилотите, ще "оповръщат кабината", обясни Костадинов. Той е категоричен, че радиация е нямало.

"Точно тогава ветровете над Чернобил са в посока запад. Големият облак поема път към Германия и Балтийско море", разказа военният и допълни, че дори да е дошло нещо е било много малко.

Огромната част е поета от морската вода и там се разгражда. Това е нашият късмет, смята той.

Втора част гледайте тук >> 

 


1
0 rate up comment rate down comment 0
Николай Димитров
преди 5 години
Хм, нещата не бяха изобщо толкова розови...Във Варна, няколко дена след аварията бяха събрали в ДНФ-то флотските офицери, за да ги запознаят със ситуацията и да ги инструктират. Баща ми беше волнонаемен в Хидрографска служба, затова не са го викали. Негов приятел офицер му е разказал, иначе нямаше да знаем. Не ходихме на манифестация. Хапчета йод нямаше, разтваряха ни капки йодна тинктура с риск от други проблеми. Спестихме си светещите салати и мляко. По-късно дадоха гайгер на баща ми да замерва и да праща отчети в Щаба на Флота. Той всяка сутрин ми даваше листче със замерванията да нося на учителите. След толкова години не помня стойностите, но бяха в няколко пъти по-високи от допустимите. Споделихме всичко което знаехме, никого не затвориха или разстреляха. Но пък официално се мълчеше. И тази информация се получаваше като всичко друго ценно по онези времена - само с връзки... Сигнализирай за неуместен коментар