Операция История

Неделя от 16:30
още

Защо забравихме "Македонската шипка"?

140 хиляди войници се сблъскват в грандиозните сражения

28.05.2019 | 13:52 Автор: Зара Паталева
Защо забравихме "Македонската шипка"?

Една от най-големите сражения по време на Първата световна война на нашата армия е при френското настъпление в Битолско през 1917 година. Пет френски дивизии срещат упорита съпротива на две български – Шеста бдинска  и Осма тунджанска-приблизително около 140 хиляди войника се сражават ожесточено до краен предел.

Особено жестоки са сражения на Червената стена в Баба планина, там сред суровата природа се разиграва още по сурова битка. Основната тежест изнася 15 ломски полк с командир подполковник Стефан Илиев. Окопите често преминават по няколко пъти  от български във френски ръце и обратното. Само за един ден съглашенската артилерия изстрелва 200 хиляди снаряда. При една от контраатаките на нож, загива подполковник Стефан Илиев, три пъти ранен при атаката той не спира да води войниците си, докато накрая е покосен от френски шрапнел.

Още на другия ден е издадена заповед, която заклева ломци да отмъстят за своя командир. След два месеца отмъщението се случва, след могъща артилерийска подготовка. Ломци тръгват в мълчалива атака в прав ръст, бавно без никой да издава какъвто и да е звук. Оцелелите само 259  души от общо 6000 френски войника не издържат на тази психологическа атака и се предават, Червената стена - разказа военният историк Стоян Николов от НВИМ по Bulgaria ON AIR.

Бурови са  фамилия с 250 годишна стопанска история. По време на своя възход тя се сражава с друг "клан" или както се е казвало тогава "тарафа" тази на Узунови. От Бурови са убити четирима човека. Особено популярно е било отравянето с стрити на ситно конски косми, които се сипвали в турското кафе. Такава е историята, в битката за власт и пари и двете фамилии дават свидни жертви - разказа писателят и историк Николай Иванов  в предаването "Операция История".

Иначе Атанас Буров е изключителен предприемач, банкер и политик. Завършил Сорбоната, той говори блестящ френски език. С бизнеса се е занимавал основно брат му, а Буров е предпочитал политическата изява. Притежавал и няколко вестника, най-важния от които е "Мир", органът на народно-прогресивната партия. Като външен министър се сприятелява с британския си колега Чембърлейн, и успява да редуцира силно нашите задължения по Ньойския договор. Бил е прозападно ориентиран, но е имал контакти и със Съветската легация. За това пише в дневника си Богдан Филов. Буров е от хората протестирали срещу влизането на България в Тристранния пакт, това става през  февруари 1941. След 9 септември 1941 година е подложен на репресии, явно е знаел прекалено много тайни и неща, нещо от което новата власт се е страхувала. Бил е добър познат на Димитър Благоев, за когато обичал да казва, че си е направил "партия ,която да го храни". Умира в Пазарджишкия затвор, преди това лежи в шуменския затвор. Може би след Стамболов, Буров е най-талантливия и добър държавник в новата ни история – сподели Николай Иванов.

Втора част гледайте тук >>