fallback

Разорението на тракийските българи и дължи ли Турция обезщетения?

Ловчанското злато наистина съществува. Левски е заловен, докато опитва да го намери и спаси

26.03.2019 | 15:24 Автор: Зара Паталева

Това, което се случва с българите в Източна Тракия, е практически геноцид. Избити са 67 000 човека. Прогонени са над 360 000. Почти милион и половина от днешните българи са наследници или са свързани с тракийските бежанци. Договорът от Ангора, днес Анкара, е договор за приятелство между Царство България и Република Турция, а не за вражда. В духа на този закон на тракийските българи се дължат финансови обезщетения. Той е препотвърден през 1992 година, но България няма ясна и последователна позиция по този въпрос. Той веднъж е бил включен в дискусията между българо-турската смесена комисия, после е изваден.На 26 март Тракия трябва да си спомним за подвига на дедите си и за това, че България не съществува даром, разказа Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България в предаването "Операция история" по Bulgaria ON AIR .

Така нареченото Ловчанско злато, наричано още комитетското злато, наистина съществува. В ловешкия революционен комитет имало две каси. Там са превеждани пари и от други комитети. Сумата е била много голяма, с нея може да се купи цял квартал, но председателят на комитета Марин Поплуканов ги използвал за лични цели. По този повод Левски пише: "По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два за своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската пара минутата се не знае, когато ще се поиска!". Именно за да търси и спасява парите Левски отива в Ловеч. И там бива заловен.

През 1973 година те са намерени в Поплукановата къща в Ловеч в три капсули за оръдеен картеч. Заровени само на 30 сантиметра дълбочина, са открити 1364 на брой златни монети. Това са онези комитетски пари, които Левски е търсил. Те са около 4 килограма и половина злато, разказа писателят и историк Красимир Премянов.

Той откри и последните си изследвания за съдбата на изгорена библиотека на Търновската патриаршия. Извършителят на това деяние не е Иларион Критски, а Неофит Византион.

Изгорени са стотици старобългарски ръкописи, книги, грамоти - събрани в Търново по нареждане на патриарх Евтимий, за да бъдат спасени от османското нашествие.

Втора част гледайте тук >> 

 

fallback
Още от Операция История
fallback