fallback

Как падна Одрин през 1913 г. и защо политическият ни елит пропилява нашите победи?

Разговор в "Операция: История" с историка академик Георги Марков

18.03.2019 | 14:02 Автор: Зара Паталева

Превземането на Одринската крепост през март 1913 е нещо изключително. То демонстрира духа на една нация, възкръснала след 5-вековно иго. Одринската крепост е била построена под ръководството на барон Колмар фон дер Голц, пруски генерал, служил и в османската и в германската армии. Считало се е, че крепостта може да бъде превзета само от пруска войска. Въпреки това, под ръководството на генералите Никола Иванов и Георги Вазов най-тежките укрепления в Източния сектор на отбраната са превзети само за четири часа и половина. Особена е ролята на 23-ти шипченски полк и 10-и родопски полк, а гвардията на Георги Мархолев пленява Шукри паша.

По-късно сърбите повтарят пленяването на Шукри паша и дори го заснемат с кинокамера, така те си приписват част от заслугите за превземането на Одрин. Там е имало само две сръбски дивизии, но те не са участвали в атаката, довела до падането на крепостта.  За съжаление ние винаги сме били слаби в пропагандата.

В Лондон е сключен много добър за България мирен договор, при това гарантиран от Великите сили, ние получаваме цяла Източна Тракия до линията Мидия-Енос, огромна част от Беломорието - включително Дедеагач и Кавала, както и голяма част от Македония, но нашият елит не проявява прозорливост.  Нас винаги ни е теглело към Охрид. Историческият романтизъм е надделял над историческия прагматизъм. В историята няма "ако", но ако България не беше пропиляла този мир и не беше последвала Втората балканска война, можеше да има съвсем друга историческа съдба. Основната вина е на цар Фердинанд, но не само негова, за съжаление той е бил хазартен играч, а и управляващите тогава са се били главозамаяли от успехите и силата на нашата армия, разказа академик Георги Марков в предаването "Операция: История" по Bulgaria ON AIR.

Любомир Лулчев е бил изключителна личност. Полиглот, боен пилот, офицер, герой от войните, последовател на Дънов, изключително близък първо на Стамболийски, после и на цар Борис Трети. Съвременниците му го определят като ясновидец, като човек със способности, надхвърлящи общоприетите представи. Твърди се, че по негови съвети е въведена трудовата повинност. Той е бил противник на насилието. Искал е българите да бъдат единни. След смъртта на съпругата си, която е и била изключително богата и е убита от прислужницата си по жесток начин, той се отказва от всичко, което притежава. Практически живее в една барака, спартански и скромно облечен.

Смята се, че е използван от германците, за да бъде открито местоположението на Мусолини след падането му от власт в Италия. За целта е отведен в "светая светих" на Третия райх, замъкa на SS, заедно с други хора, за които се е смятало, че притежават ясновидски способности. Именно Лулчев показва къде да бъде търсен Мусолини. Лулчев и човекът, който предава на цар Борис Трети мнението на Дънов, че българските евреи не бива да бъдат депортирани. Наред с други личности Дънов и Лулчев имат голяма заслуга за спасяването на българските евреи. Въпреки че благодарение пак на Лулчев от смъртни присъди са спасени над 70 комунисти, след 9 септември 1944 г. той  е осъден от Народния съд и разстрелян като враг на народа. Речта му пред съда е забележителна със своето човеколюбие и философия на добротата, разказа родственикът на Лулчев, предприемачът Даниел Капсъзов.

Втора част гледайте тук >> 

 

fallback
Още от Операция История
fallback