Строеж на Паметника на Свободата на връх Шипка е определян от мнозина като Втората шипченска епопея. Строежът е бил изключително труден. Всичко се е правило на ръка, като истински циклоповски строеж, всеки камък си знае мястото. Голяма е ролята на майстора строител Пеньо Атанасов – Бомбето, когато други строители се отказват, заради тежкия труд и лошите метеорологични условия, той поема градежа и го приема като лична кауза. Иначе идеята за паметника е още от 1878 година и неин автор е Петко Каравелов. Строежът е завършен през 1936 година. Той е построен с пари събрани от граждани от цяла България, разказа проф. Вера Бонева в "Операция История".
Руският народ е посрещнал с въодушевление Руско-турската освободителна война от 1877-78 година. Има спомени, които разказват как дори децата са си правели дървени пушки и са марширували, представейки си, че отиват да воюват за християните на Балканите. В руското общество тази война се е възприела като религиозна война, като война на кръста срещу полумесеца. Иначе интересите на Руската империя са чисто геостратегически, стремеж към Крим и Проливите, към първото овладяване на Кавказ, към излаз на топлите морета. Екатерина Втора Велика обръща поглед от север на юг и към Балканите. По нейно време се разгръща военният гений на Суворов, който във военната си книжка като народност посочва българин, тъй като е наследник на българите от Волжка България. Такива са и Кутузов и дори Пушкин.
Аристокрацията на Волжка България се е вплела в тази на Руската империя. Говорейки за деленето на русофили и русофоби, то фили-те и фоби-те са еднакво вредни. Да си пожелаем просто да сме патриоти - посочи проф. Лизбет Любенова.