Никога няма да забравя откъде съм тръгнал. Цял живот се чувствам общ работник- и на тепиха и като колекционер. Ако не беше борбата, аз щях да бъда един мухльо. Много научих и от службата във Виена, когато бях в системата на МВР, казва Боян Радев и признава, че навремето е имал много душмани, които го отказали да участва на трета олимпиада.
Най-тежкият момент за мен беше, когато целунах тепиха и се отказах от спорта. Когато получих първата олимпийска титла чух тези думи за себе си, които ме крепят и днес: Още 500 години няма да се роди борец като Боян Радев.