България получи първия транш от средства по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лв.
Изпълнихме поетия ангажимент. След получаването им парите се прехвърлят в сметката на Министерството на финансите и чрез тях то ще разплаща всички проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Част от тях вече започнаха да се реализират. Министерството на иновациите и растежа вече пусна няколко процедури през лятото за бизнеса за техническа модернизация и киберсигурност. Интересът към тях беше огромен - надхвърли три пъти наличните средства. Изграждането на метрото в София, "ТЕТРА" системата на МВР също вече започнаха. През следващата седмица стартират и проектите за енергийна ефективност. Това заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в ефира на предаването "Опорни хора".
По думите му средствата от втория транш трябва да пристигнат у нас през следващата година. За целта обаче страната следва да е изпълнила заложените в Плана 66 мерки, 22 от които изискват законодателни действия.
"Един от законите беше отхвърлен е зала, което е огромен проблем. Ако има проблеми по него, те могат да бъдат изчистени и дебатирани по време на четенията. Става дума за Закона за защита на лица, които подават сигнали за нередности и корупция. Той транспонира европейска директива от 2019 г. Ще има санкции за страната заради неприлагането ѝ, но заради забавянето ще се забави и искането на втория транш", поясни той.
Пеканов изрази позиция, че Законът е отхвърлен по политически причини.
"Забавянето не означава загуба на средства. Те ще дойдат, когато сме си свършили работата", констатира вицепремиерът.
В ефира на Bulgaria ON AIR той коментира и обвиненията, че е отказал да се срещне с представители на миньорите.
"Получих покани, в които се казваше, че трябва да отида и да обясня за поетия ангажимент за предоговаряне на Плана. За момента не сме поемали такъв ангажимент, тъй като все още няма механизъм. Отговорното решение беше да не ходя да обещавам нещо, което все още не ясно как ще се изпълни", подчерта вицепремиерът, като допълни, че нито една страна не е започнала предоговаряне на Плана.
Според Пеканов "намаляването на въглеродните емисии с 40% би било много трудно за постигане", тъй като е "относително неясно как ще се случи, защото не е заложен механизъм".
"Имам своите резерви и виждам колко трудно ще се случи това, особено когато България помага на Гърция и Румъния. Нашата енергийна система държи сигурността на енергийната система на Балканите", отбеляза той.
От изказванията на госта стана ясно, че ако България се откаже от текущия План, всички инвестиционни проекти ще бъдат спрени.
"Проектът за завода за батерии изглежда труднореализируем в този обем. Това обаче не означава, че напълно трябва да откажем от него, а да помислим как той може да бъде допълнен и променен", смята той относно друг проект, включен в Плана за възстановяване.
В отговор на въпрос отдалечава ли се България от Европа, Пеканов каза, че дебати за устойчивостта на еврозоната се провеждат и в чужбина.
"През последните години надградихме архитектурата на еврозоната - въведохме механизми, които да помагат, когато има даден шок, всички да се справяме по-добре заедно. Еврозоната става все по-силна и устойчива", отбеляза гостът.
Пеканов обобщи, че "лихвите през следващите години ще се покачват заради действията на централните банки, които целят на намалят инфлацията".
"Винаги съм смятал, че България трябва да прави повече в социалната сфера, но в момента се намираме в ситуация, в която бюджетите навсякъде трябва да станат по-стегнати. Удължителният закон беше, за да предотвратим партиите да се надпреварват и надцакват в една потенциална предизборна ситуация", заключи той по отношение на бюджета.
Гледайте целия разговор във видеото.