Продължаваме поредицата за българските конспирации с преждевременната смърт на Людмила Живкова.
“За мен Людмила Живкова е трагична фигура в българската история, но трагедията ѝ е изградена от самата нея”, каза проф. Искра Баева. “За разлика от баща си, тя е плод на друго време, има друг житейски път - житейски път на дъщеря на първия. Това не е нормална кариера. Това даже не е кариера, но все пак се изкачва почти до върховете на властта. Нейната трагедия е, че тя вярва, че го е направила със собствените си способности, а това не е така”, посочи историчката. Тя добави, че преподавателите на Живкова от Историческия факултет на Софийския университет - Александър Фол, Васил Фюзелев, Николай Генчев - успяват да ѝ втълпят, че тя има големи интелектуални възможности, за да постигнат собствените си цели - да направят кариера и чрез нея да прокарат своите идеи. „Нейната трагедия е, че тя смята, че те са я избрали във своя кръг, защото има същите интелектуални възможности. Няма достатъчно ясна представа за себе си, за разлика от баща си, който знае много добре как да си служи с интелигенцията“, каза проф. Баева.
Людмила Живкова върши добра политическа дейност, но самата тя е неподходящ съд за тази задача. Все пак благодарение на нея имаме галерия за чуждестранно изкуство, дворец на културата. За Съветския съюз Людмила Живкова е нещо екзотично, но и негативен пример от гледна точка на семействеността. “За мен най-голямата причина за нейната смърт е много тежката катастрофа, която преживява. След това попада под влиянието на източната медицина. Тя има нужда от това, защото конвенционалната медицина не може да ѝ помогне”, посочи проф. Искра Баева.
Във втора част на предаването “Провокативно“ по Bulgaria ON AIR , “Женските досиета X“ продължаваме с разказа на журналистката Магдалена Гигова за оперната прима Илка Попова. “Освен Шаляпин, Илка Попова има още няколко скелета в гардероба“, каза Гигова. Един от тях е Бениамино Джили, с когото преживява кратка, но бурна афера. Двамата зарязват всичко и прекарват две седмици на яхта в Средиземно море. В началото на Втората световна война примата се връща в България, където ѝ искат рушвет, за да я назначат в Софийската опера.
Разговорът за смъртта на Живкова продължава с бившия ни посланик в Мексико Богомил Герасимов, който е личен неин приятел. "Людмила Живкова пристигна в Мексико за честването на 1300-годишнината от българската държава като дрогирана – беше преуморена. Охраната буквално я изнесе и я закарахме в хотела. Тя се затвори в хотела и пропусна честването“, каза Герасимов. Той обаче отрече твърденията, че в Мексико Живкова е получила удар или пък инсулт.
„България беше единствената мисъл и цел в нейната дейност. Всички, които се въртяха около нея и се опитваха да откъснат от баницата, я използваха. Тя имаше такава слабост – позволяваше им, вършеше услуги на този и онзи. Много са тези, които се опитваха да я използват. На първо място беше Милко Балев, Богомил Райнов, секретарката ѝ.“
„Людмила Живкова не беше убита. Людмила Живкова беше убита и се самоуби“, каза Герасимов. „Аз съм я питал „Не те ли е страх от смъртта?“, а тя ми казваше „Не ме е страх. Аз ще си отида от този свят, когато аз пожелая.“ Аз смятам, че тя си посегна на живота, за да привлече още веднъж вниманието към това, което става в България".
Втората част на предаването гледайте тук »