На 28 май в “Провокативно” по Bulgaria ON AIR: Превръщаме ли историята си в чалга? Криворазбран ли е патриотизмът ни? Какво символизират татуироивките с лика на Левски и Ботев? Употребяваме ли героите си? Водещата Милена Фучеджиева разговаря с журналиста и писател Капка Георгиева. Тя споделя наблюденията си, че тези татуировки вече са демоде. "Сега са модерни татуировките с Бойко Борисов и Тодор Живков – на едната ръка Бойко, от другата Живков". Според Георгиева чалгата е и в неправилната политика спрямо археологическите находки и обеките със статут на паметници на културата. "Тук това, което направиха в центъра на София около Халите, това, което беше открито като римските подземия и го доизградиха като тухли четворки – това беше свинщина. Няма как да дострояваш един от най-древните градове като София, който дори Константин е смятал да бъде столица. Когато откриеш подобни руини, не трябва да ги пипаш по никакъв начин – да ги укрепиш леко да, но да ги достроиш с тухли от пазара, е немислимо". Целия разговор вижте във видеото:
Коя е музата на Вазов? В рубриката “Женските досиета” литературният критик Амелия Личева започва разказ за една от най-фаталните жени писатели на XX век – Евгения Марс.Евгения Марс непрестанно предизвиква завистта и омразата на литературните кръгове. Дори я наричат "писателката с мустаци" поради обвиненията, че не тя, а друг пише творбите й. Кое е мит и е кое истина?
Гост на предаването по темата за чалгизацията на историята е и проф. Валери Стефанов, който от години изследва проблемите за колективната идентичност и културната памет. Според проф. Стефанов разбирането на историята е сложен процес и ние трябва да го правим по един добър начин. "Както казва един голям историк Марк Блок, фактите сами по себе си са важни, но те не са всичко. Важни са и техните интерпретации, начинът, по който ги осмисляме. Чалгата в историята можем да разбираме като подмяна и като снизяване на символиката. Миналото е не само факти, миналото е и символи. Символът управлява живота на една общност, насочва го, ценностно го ориентира. Когато от инструмент за ценностна ориентация, го превърнем в нещо за битова употреба, той вече не е символ. Той е чалга."
Традиционната анкета на предаването пита какви хора си татуират Левски и Ботев и национализмът чалгаризира ли историята ни.
Възможно ли е да се лекуват книги? Всъщност, това е не само постижимо, но вече се случва в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” чрез системата “Аноксия”. Методът е въведен преди по-малко от година и вече е помогнал за оздравяването на десетки ценни документи, застрашени от унищожение, като тефтерчето на Васил Левски, писма на Георги Сава Раковски. Как се отнасяме с ценностите си и умеем ли да пазим историята си ? Какви усилия трябва да полагаме за съхраняването на словото си? В седмицата, в която отбелязваме празника на българската просвета и култура, “Провокативно” се срещна с директора на Националната библиотека доцент Красимира Александрова.
В библиотеката се съхраняват 8 млн. ценни документи, някои от които единствени копия. Там е целият архив на българската книжнина. Доц. Александрова споделя, че за жалост е имало екземпляри на ориенталски и арабски ръкописи, които не са успели да спасят поради невъзможността да се съхраняват в подходяща среда. “Това създава огромни притеснения за нас. Особено когато се има предвид, че това е третият по големина архив в света, който се съхранява в нашата библиотека. Но тук става въпрос и за редица други документи, които се съхраняват в много тежки условия. Мога да кажа, че условията за съхранение в Националната библиотека не отговарят по никакъв начин на стандартите и на изискванията за температурно-влажностен режим. Има много какво какво да се прави по този въпрос. За съжаление, това е огромната ни тревога и притеснение, защото понякога проблемите са необратими.” Вижте целия разговор във видеото: