На 2 април в “Провокативно” по Bulgaria ON AIR: изчезва ли духът на стара София? Как да спрем разрухата на старите къщи, за да съхраним красотата на миналото? Защо не ценим историята си? Водещата Милена Фучеджиева разговаря с издателката на едни от най-елегантните списания у нас Кристиана Илиева. Редакцията на някои от тях се помещава в красива стара къща на ул. "Шипка"– дома на брата на Христо Ботев, ген. Кирил Ботев – спасена от Кристиана благодарение на месеци усилия и труд. Присъствието си там тя определя като един от най-големите шансове, които е получавала в живота си. "Това беше преди няколко години, когато кризата тъкмо идваше. Моментът не беше добър за мен като издател. Издателството като всяка нова структура се разгръщаше спонтанно в целия квартал. Наемахме апартаменти, които не се намираха толкова лесно. Всеки един апартмент имаше своята собствена икономика. Беше тежко. В един момент телефонът ми звънна. Пътувах с кола извън града. Отсреща чух, че наследникът на Христо Ботев, на Ботевата къща, търси контакт с мен заради доброто ни име на хора, които запазваме ценностите и на спокойното обитаване на пространствата в квартала. Спомням си, че понеже ме возеха, казах "Моля, спрете!", понеже не исках дори насрещният въздух и картините около мен да нарушават това, което чувам. Защото в годините аз наблюдавах тази къща от прозореца на моята администрация. И тя наистина сякаш беше къщата на духовете. Знаех, че отвътре ще се появи невероятна атмосфера, но никога не бях влизала в нея." Каква открива, когато влиза в Ботевата къща? И как успява да върне предишния й блясък? Вижте във видеото:
В рубриката “Женските досиета Х” продължава историята на жените от семейство Каравелови. Този път литературният историк Катя Зографова разказва за особените отношения между Екатерина Каравелова и дъщерите й Лора и Виола. "Лора е по-свободолюбив човек за разлика от Виола, която наглед е по-тиха, по-примирителна, по-послушна. Но всъщност тя дълбоко преживява наложения брак от майката. И двете дъщери са много красиви, несравнимо различни от дамите на софийския хайлайф. Дори когато в България идва Марсел Дюнан, един много известен френски журналист, подчертава фигурата на Виола като казва, че тя е с едни нежни, мили очи, че нейната фигура и нейните мисли са страшно различни от жените в тази провинциална София. Виола и Лора получават образование – те много четат и са много книжовни. Като че ли един модел на литературност и романтичност в поведението им ги отдалечава от реалния живот и при двете задейства един тежък механизъм в биографии им. Защото те не се вписват в тогавашната ни действителност." Първа част от разказа на Катя Зографова за Лора и Виола Каравелови вижте във видеото долу.
Гост на предаването е и режисьорът и сценарист Христо Илиев-Чарли, автор на документалния филм “Духове в старите къщи на София”. "Показахме филма пред Съюза на архитектите, където имаше около 300 души, които гледаха с голям интерес", споделя Чарли. "Всички се оказаха безпомощни да спрат това действие, унищожаването на старите къщи – последните стари къщи, които фактически дават облика на града. Стотици къщи в последно време, във времето на демокрацията, бяха унищожени. Които са в моите спомени и в спомените на моите съграждани. Аз съм кореняк софиянец и държа на града. Имам представа за него, каквато искам да имат не само българите, но и чужденците. Например, когато събаряха една от къщите във финала на филма, която нямаше чак такава значима стойност, но беше много симпатична. Там се вдигаше голям прах, както всичко у нас става по особен начин. Когато се събаря стара сграда, се облива с вода – виждал съм в чужбина как става. За да не се вдига прах, се взимат мерки това да не влияе на нормалния живот на хората около нея. А у нас това става вандалски. Идва една машина, почва да блъска, падат стени, вдигат се такива пушеци и прахоляк. Един човек, елегантно облечен, седеше стоически и цялата тая прах го обливаше. Реших да го попитам нещо за филма. Той на развален български отказа да коментира пред камера, но в разговора се оказа, че е поляк, бизнесмен, търговец. Като видял как се събаря къщата, го заболяло. Каза, че в Полша няма начин къща, която е построена преди войната – не която има архитектурна стойност – да бъде съборена..."
Традиционната анкета на предаването пита хората прави ли се достатъчно за съхраняването на стара София, безотговорни ли сме към паметниците на културата и какви мерки трябва да вземе държавата срещу събарянето на старите къщи.