На 12 март в “Провокативно” за въздуха, който дишаме, и за въздуха, от който имат нужда душата и сетивата ни, говорим с актрисата Емилия Радева. "Живея на едно място 55 години. Аз слизах пеша от дома ни до Театъра на армията през гората. Бях много доволна тогава. Това беше девствено място. Алеята, която съединява Цариградско шосе и Първенишкото, беше затворена за коли, там не можеше да мине кола да замърсява въздуха. Сега от няколко години там е стълпотворение. Сутрин и вечер. Около кофите за боклук сутрин, когато ставахме за репетиции, сме заварвали стада елени, които идваха от Витоша – студено, замръзнало и те гладни. Не само природата е към себе си жестока, но и ние я правим да бъде такава."
За книгата, която пише, за ролите, които е изиграла и които предстоят, за незабравимите й срещи с едни от най-големите на българската сцена, гледайте разговора с Емилия Радева във видеото:
"Понеже работих повече от хуманни подбуждения, а не за лични облаги, аз не можах да спестя средства за преживяване. Стара, немощна, недъгава, аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медлено се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам. Зиме зъзна от студ. Никой няма да заклопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта. Но поне спасете ме от страдание и лишения до тоя върховен час. Аз не искам много. Помогнете, колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на България!..."
Това са думи на Христина Хранова, първата българска акушерка, изродила над 3000 бебета и воювала за свободата на България. След Освобождението, в началото на ХХ век, Хранова остарява самотна в абсолютна нищета. Ето защо тя отправя молба да й бъде отпусната малка пенсия, с която да може да оцелее. Присъдена й е помощ от 60 лв. 10 години по-късно. Чуйте продължението на разказа на писателя Кирил Божилов, автор на книгата "Първите българки" във видеото долу.
Как се появяват алергиите, следствие от замърсения въздух, който дишаме? Има ли начин да се предпазим? Ето какво казва националният консултант по алергология проф. Тодор Попов: "Ние като животински вид трябва да се приспособяваме към всичко. Невинаги успяваме. Тази инсуфициентност на приспособяването ни кара да боледуваме. Алергиите са едно от нещата, които се виждат. С въздуха ние поемаме страшно много различни елементи от околната среда. Освен обмена на газове, който трябва да осъществим в белите дробове, щем не щем поглъщаме всякакви частици и газове, които се отделят от автомобили, от индустрията. Поемаме и много естествени частички. Проблемът е, че този два вида частици си взаимодействат. И се оказва, че природните частици, когато са бомбардирани от изкуствените, следствие на човешката дейност, придобиват нови качества. Стават много по-агресивни – например частиците, отделяни от дизеловите двигатели. Така поленовите зрънца полепват по клетките на организма, които се грижат за неговата защита, и се появяват алергичните реакции."
Традиционната анкета на предаването пита хората биха ли подкрепили строги мерки за подобряването на въздуха, какви са те и биха ли излезли на протест за въздуха.