По 109 фалшиви банкноти хваща Българска народна банка (БНБ) всеки месец. Това показват данните на ведомството за миналата година.
През 2019 г. хванатите фалшиви български банкноти са с близо 8 пъти по-малко спрямо девет години по-рано. През 2010 г. техният брой е 10 334, а през миналата година броят им пада на 1314. За последното десетилетие се наблюдава значителен спад в хванатите подправени банкноти – ежегодно се прибират между 1500 - 2800 банкноти. През 2010 г. общо задържаните фалшиви парични знаци са 10 334 броя, като най-много български левове са прибрани през първото тримесечие на годината. До март 2010 г. те са 3357 броя, а най-фалшифицирана е банкнотата от 50 лева.
Тази тенденция се запазва и през следващото тримесечие на годината, но след това тя се преобръща и двайсетолевката става най-преправяният паричен знак от хартиените пари. Това се запазва в следващото десетилетие с няколко изключения през 2013 г. и 2014 г., когато в две последователни тримесечия банкнотата с лика на Петър Берон е най-фалшифицирана.
Първата година, в която пада границата от 1000 броя банкноти ежегодно, е 2017 г. Тогава са хванати едва 919. През 2018 г. количеството намалява още, като разпознатите неистински банкноти са 781 броя. За последните години на тримесечие се падат по около 500 банкноти, често и наполовина по-малко. Така от средно 2000 банкноти на тримесечие през 2010 г. числото спада на 200-300 бройки през 2015 г. "Когато паричната маса е по-голяма, е нормално да има повече пробутани фалшиви банкноти", каза кредитният консултант Тихомир Тошев пред "Монитор".
По думите му е обяснимо, че когато има празници и повече потребление, то има и повече неистински банкноти. Според Тошев обаче няма пряка връзка между спада в банкнотите и значително по-честите картови разплащания. "Картовите плащания нарастват всяка година, но не мисля, че това има връзка - хората, които правят измамите, имат начин да пласират банкнотите", каза експертът, като допълни, че престъпленията са намалели, защото купюрите вече имат по-качествени защити.
От централната банка препоръчват да не се оставяме на общото впечатление, а да разглеждаме всяка банкнота внимателно. Това означава да се прегледа всеки един защитен елемент, като например релефният печат или водният знак, който се вижда след поставянето му срещу светлина. По-лесен метод е да се направи сравнение и с друга банкнота и да се проследи дали всеки елемент е налице. При съмнение може да се допитате до най-близката банка, обменно бюро или подразделение на МВР.
Статистиката на банката показва, че преди почти 2 петилетки най-бързо се е изтърквала банкнотата от 10 лв. През 2010 г. в три поредни тримесечия десетолевката е лидер в класацията за изтекла годност. В следващите години това се променя и превес взимат купюрите с 2 и 20 лв. През 2015 г. тенденцията отново се обръща, като паричният знак от 10 лв. става отново първи, макар миналата година той да дели мястото си с двайсетолевката.
За десет години негодните банкноти са намалели почти двойно – от 95.6 млн. през 2010 г. до 48.2 млн. броя през 2019 г. Тенденцията за спад е постепенна, включваща и периоди на ръст.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК