Над 500 милиона души по света са засегнати от сезонните алергии (сенна хрема или алергичен ринит). Въпреки че основните им симптоми (като кихане, хрема, сърбеж в очите и запушен нос) не са животозастрашаващи, те значително влошават качеството на живот и работоспособността.
Основното фармакологично средство за облекчаване на тези симптоми са антихистамините – лекарства, блокиращи H1-хистаминовите рецептори.
Макар ефективни при овладяване на алергичните прояви, някои антихистамини, особено от първо поколение, преминават кръвно-мозъчната бариера и взаимодействат с централната нервна система, водейки до сънливост, когнитивно забавяне (забавено мислене, по-бавна обработка на информация, по-трудно концентриране, по-дълго време за реакция, намалена способност за вземане на решения) и нарушена психомоторна функция.
Това създава потенциален риск за безопасността, особено при управляването на превозни средства или при работата с тежка техника (машини, мотокари, строителна и селскостопанска техника, индустриално оборудване).
Фармакологичната класификация на антихистамините
Антихистамините се делят на две основни поколения. Първото поколение, към което спадат дифенхидрамин, хлорфенирамин и клемастин, е разработено през 40-те години на 20-ти век.
Това са липофилни (разтварящи се добре в мазнини) молекули, които лесно преминават кръвно-мозъчната бариера и взаимодействат не само с H1-рецепторите, но и с мускариновите, серотониновите и допаминовите рецептори. Това обуславя тяхната неспецифичност и множество нежелани реакции – най-честите от които са седация, нарушена концентрация, сухота в устата и световъртеж.
Второто поколение антихистамини – като лоратадин, цетиризин, фексофенадин, левоцетиризин и деслоратадин, имат по-голяма селективност към периферните H1-рецептори и слабо преминават в централната нервна система. Те са проектирани така, че да минимизират седативните ефекти, като същевременно осигуряват продължителна блокада на хистаминовите рецептори. В повечето случаи тези лекарства не повлияват значимо вниманието и концентрацията.
Когнитивната функция обхваща множество мозъчни процеси
Внимание, концентрация, краткосрочна памет, изпълнителни функции и психомоторна скорост (колко бързо и точно човек може да реагира с движение на сензорен стимул като звук, светлина или ситуация на пътя). Намаляването на която и да е от тези способности може да има сериозни последствия при ежедневни дейности, особено при шофиране.
Проучвания върху проведени невропсихологични тестове, като компютъризирани платформи за оценка на внимание и реакция, показват, че антихистамините от първо поколение значително забавят времето за реакция и влошават когнитивното представяне дори след еднократен прием.
Ефектът е особено изразен в първите 2–4 часа след дозиране, но при някои препарати се задържа до 8–10 часа.
Автор: д-р Станислав Димитров
Четете повече в Puls.bg.
Снимка: pixabay