Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Стресът играе ключова роля, щом стане дума за човешкото здраве. Един от най-засегнатите органи от психоемоционалното състояние е храносмилателната система.
В човешкото тяло съществува сложна комуникационна система между централната нервна система и ентералната нервна система, известна като ос черва-мозък. Тази връзка е двупосочна – психичното състояние влияе на червата, а здравето на храносмилателната система може да повлияе на мозъчната функция.
Двата основни компонента на автономната нервна система – симпатиковата и парасимпатиковата система – участват активно в храносмилателните процеси.
Симпатиковата нервна система, активираща се при стрес, забавя храносмилането, намалява кръвотока към червата и понижава секрецията на храносмилателни ензими;
Парасимпатиковата нервна система, активираща се в състояние на покой, стимулира перисталтиката и секрецията на храносмилателни сокове.
При хроничен стрес симпатиковата нервна система доминира, което води до стомашно-чревни разстройства като гастрит, гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ) и синдром на раздразненото черво.
Синдромът на раздразненото черво е функционално разстройство, характеризиращо се с коремна болка, подуване, диария или запек. Изследвания показват, че над 60% от случаите на синдром на раздразненото черво са съпровождани от тревожност или депресия:
Хроничният стрес повишава чувствителността на червата (висцерална хиперсензитивност); Промените в серотониновата регулация в червата могат да предизвикат хиперактивност на гладкомускулните влакна.
Стресът увеличава киселинната секреция и води до хиперчувствителност на хранопровода. Тревожността води до предразположеност към изпитване на симптоми на гастроезофагеална рефлуксна болест, дори когато киселинността не е значително повишена.
автор: д-р Станислав Димитров
Четете повече в puls.bg
Снимка: Pixabay
LIVE
