Студеното време влияе върху имунната система, като включва както потискащи, така и адаптивни механизми. Проучванията показват, че острото и хроничното излагане на ниски температури води до промени в имунната функция, които могат да имат значителни последици за здравето. Разбирането на патофизиологичните механизми зад тези процеси е от съществено значение за разработването на стратегии за справяне със свързаните рискове.
При остро излагане на студ се наблюдава потискане на редица клетъчни и хуморални компоненти (молекули, циркулиращи в кръвната плазма и други телесни течности) на имунния отговор. Една от най-забележимите реакции е намаляването на пролиферацията на лимфоцитите (клетки, които имат ключово участие в защитата на организма срещу инфекции. Това потискане може да бъде свързано с намалено активиране на имунната каскада и отслабване на способността на имунната система да реагира на патогени.
Изследванията също така показват, че броят и активността на клетките естествени убийци (NK клетки), които играят централна роля в разпознаването и унищожаването на инфектирани или туморни клетки, също намаляват при излагане на ниски температури.
Студът също така може да влияе на системата на комплемента (част от вродения имунитет, отговорна за маркирането и унищожаването на патогени). Потискането на активацията на комплемента при излагане на студ допълнително отслабва способността на имунната система да защитава организма от инфекции.
Ниските температури предизвикват продукция на протеини на топлинен шок (heat shock proteins; HSPs; семейство протеини, произведени от клетките в отговор на излагане на стресови условия), които имат защитна функция за клетките, но също така сигнализират за клетъчен стрес. Тези протеини могат да играят двойствена роля, като в някои случаи подпомагат адаптацията към стресови фактори, но в други могат да нарушат нормалните имунни механизми.
Четете повече в puls.bg.
Снимка: Pexels