Острият миокарден инфаркт (ОМИ) е една от водещите причини за смърт в световен мащаб. Честотата му е близо 3 милиона души по света, с над 1 милион смъртни случая в САЩ годишно. Медиците разграничават 5 типа ОМИ.
Миокарден инфаркт тип I е причинен от атеротромбозна коронарна артериална болест. Обикновено е предизвикан от руптура или разкъсване на атеросклеротична плака и е най-честата форма на миокарден инфаркт. Плаковата руптура може да бъде усложнена не само от интрамурална тромбоза, но и от хеморагия в самата плака през руптурираната повърхност.
Патофизиологичният механизъм, водещ до исхемично миокардно увреждане, поради несъответствие между кислородно снабдяване и нужди, се определя като миокарден инфаркт тип II. Стресови моменти и подлежаща необструктивна коронарна артериална болест могат да доведат до този вариант на миокарден инфаркт.
Пациентите, изпадащи в сърдечен арест с оплаквания, подсказващи миокардна исхемия, придружена от исхемични ЕКГ промени или камерно мъждене, но починали преди възможността за изследване на кръв за биомаркери за миокардна исхемия, попадат в категорията на ОМИ тип III. В тази графа попадат пациентите, при които внезапната сърдечна смърт е първа клинична изява и диагнозата често бива поставена с аутопсия.
Миокардният инфаркт, свързан с перкутанна коронарна интервенция, или още перипроцедурен миокарден инфаркт, се означава като ОМИ тип IV. ОМИ тип IVa изисква повишение на стойностите на високочувствителен тропонин след перкутанна интервенция с повече от 5 пъти над горната граница, при изходни нормални стойности. Или покачване с над 20% над изходните стойности при първоначално позитивни такива.
Периоперативният миокарден инфаркт, който може да настъпи в условията на байпас хирургия определя развитието на ОМИ тип V. Диагностични за ОМИ тип V през първите 48 часа след байпас хирургия се приемат стойностите на тропонин над 10 пъти горна граница, получени след изходни нормални такива. Разбира се, трябва да присъстват ЕКГ критерии, клинични и образни данни за настъпила миокардна исхемия.
Симптоми, за които да следим
Независимо от типа на миокардния инфаркт, съществено за поставяне на диагнозата е наличието на клинични и инструментални данни за настъпването му. Клинично пациентите се явяват с оплаквания от типична гръдна болка. Болката е ретростернална (зад гръдната кост), на широка площ, като е възможно да се излъчва към гърба, раменете или шията на пациента.
Болката е продължителна, обикновено над 20 минути, и може да бъде придружена от обилно изпотяване, гадене и позиви за повръщане.
Четете повече по темата в puls.bg
Снимка: pixabay