През есента се събират предимно плодове, корени и коренища. През пролетта се берат стръковете и листата на глухарчето, но от края на август до края на октомври - корените. За глухарчето е специфично, че най-развити са корените по време на втората му година. Дори опитните билкари съветват те да се събират по време на новолуние, когато лечебните му свойства са най-големи. През втората година листната розетка (белегът, който се вижда над земя) е много по-богата с по няколко вплитания. През есента на втората година съдържанието на инулин - естествен пробиотик, перфектно регулиращ обмяната на веществата, достига своя максимум.
Обогатяването на корена с минерали и витамини през есента важи и за много други важни съставки на корена на глухарчето. Коренищата имат много богат състав - те са натурален витаминозен комплекс с високо съдържание на витамините А,В, С, Е и минерали. Корените на глухарчето допринасят за поддържане на имунната система в готовност и имат общо тонизиращо и укрепващо организма действие.
Инулинът в състава на корените поддържа микрофлората и спомага за размножаване на полезните бифидобактерии в червата. Затова се препоръчва да се приема след употреба на антибиотици. Спомага справянето със симптомите на панкреатит, хепатит, хемороиди и запек, колит, ентерити, метеоризъм.
Дивият кестен пък притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци (тромби), намалява вискозитета на кръвта.
Автор: Боряна Иванова-Огнянова, магистър фармацевт
Четете повече в puls.bg.
Снимка: Pexels