Смята се, че преди около 66 млн. години астероид се е ударил в полуостров Юкатан и е предизвикал масово измиране на видове, ликвидирайки и динозаврите. Сега изследователите установяват, че космическата скала идва от външната част на Слънчевата ни система.
Астероидът, широк повече от 10 км, се удря в праисторическа Централна Америка, давайки началото на глобален топлинен импулс и зима, продължила с години, които унищожават повече от 60% от известните видове. Това бил краят на динозаври като Т-рекс и трицератопс, както и на летящи птерозаври, морски мозазаври и други влечуги.
Преминалата по повърхността на Земята високотемпературна ударна вълна и обратното падане на изхвърлените в Космоса (на височина над 100 км) скали, приземили се на хиляди километри от мястото на удара, предизвикали горски пожари по целия свят, в резултат на които последвало изхвърляне на голямо количество сажди и въглероден монооксид в атмосферата. Вдигнатите частици прах и сажди предизвиквали изменения на климата, подобни на ядрена зима, скривайки повърхността на Земята от преките слънчеви лъчи за няколко години.
Геолозите са установили откъде е дошъл опустошителният астероид. Огромният скален къс не е обикалял наблизо, а е пътувал през нашата Слънчева система по своя курс на сблъсък. Ударът оставя след себе си гигантски кратер, известен като Чиксулуб, под мексиканския бряг. Един от първите признаци на удара, забелязан от геолозите, е глобален скок в метал, наречен иридий, в слоя скала, разделящ креда от следващия период - палеоген. Богатият на иридий слой е известен като K/Pg граница. Подобен метал в същите скали предоставя и геоложкия пръстов отпечатък за това откъде е дошъл астероидът. Ключовият метал е рутений.
Точно като иридият, рутеният е рядък метал в земната кора, но често срещан в метеорити и астероиди. Граничните скали на събитието на измиране имат повишени нива на рутений. Това, което прави рутения ключов обаче, е, че нивата на изотопите (различните версии на елемента) варират между метеорити от различни части на нашата слънчева система.
"Идеята за изследването се роди въз основа на това, че ако различните типове метеорити могат да бъдат разграничени според техните изотопни състави на рутений и ако обогатяването на елементи като рутений в граничния слой е с извънземен произход, данните за изотопите на рутений от пробите от граничния слой биха предоставили информация за вида на удрящия елемент", казва авторът на изследването и геолог от Университета в Кьолн Марио Фишер-Гьоде.
Близките до Слънцето метеорити имат различни химически характеристики от тези от външната част на нашата Слънчева система. Именно тези вариации позволяват на Фишер-Гьоде и колегите му да определят откъде идва астероидът, предаде "Фокус". Новият анализ, публикуван в "Science", идентифицира астероида, предизвикал измиране, като въглероден хондритен метеорит, образувал се във външната част на нашата Слънчева система. Експертите наричат такива космически скали астероиди от тип C.
Ударът действително е причинил бедствието в края на креда. Огромни вулкани, наречени Декански капани, изригнали в Древна Индия преди и след удара на астероида - доскоро те бяха считани за конкуриращ се фактор за измирането.
Снимка: Pexels