Зъбният кариес се счита за най-разпространеното заболяване по света. Изследвания показват, че около 90% от възрастните на възраст между 20 и 64 години са били засегнати от кариес, и тази тенденция остава стабилна през последните 30 години. При по-възрастната група (между 50 и 64 години) процентът на засегнатите нараства до 96%.
Положителни тенденции все пак се наблюдават при по-младите хора. Има леко понижение на кариесите при групата под 50-годишна възраст. Като по-голямо такова се наблюдава при хора с по-добро образование и по-високи доходи. Това най-често се обяснява с по-голяма здравна култура, по-добър достъп до информация, възможност за консумация на по-качествена храна и добро изпълнение на ежедневните орално-хигиенни процедури.
Твърдите зъбни тъкани се деминерализират от киселини, които са продукт от метаболизма на бактериите в плаката. По-точно има голямо понижение на pH в плановия биофилм (по-ниско от 5,5) след приема на въглехидрати. Това понижено pH се отразява и на видовете микроби в плаката като благоприятства развитието на такива, които потенцират продукцията на киселини и съответни развитието на кариеси. Консумацията на въглехидрати е ключов фактор в предвиждането на индивидуалния кариес риск за всеки пациент.
Важна особеност за взаимовръзката между денталния кариес и храненето е видът на приетите въглехидрати - захари или полизахариди (дълговерижни въглехидрати- нишесте, скорбяла, целулоза). Кариесогенният потенциал на въглехидратите зависи от това колко ефективно те могат да бъдат метаболизирани от бактериите.
Захарите се смятат за най-важния фактор за развитие на кариес. Този обобщаващ термин “захари” включва добавената захар в храна, тестени изделия и сладкиши, както и естествената захар в плодовите сокове, мед и сиропи. Захарите от всички видове се смятат за първия необходим фактор за възникването на зъбен кариес.
Четете повече в puls.bg
Автор на статията: Д-р Натали Емилова
Снимка: Freepik