На дъното на гигантски карстови понори в Китай, цели гори растат по-бързо и по-високо. В същото време тези растения се нуждаят от по-малко основни градивни елементи, пише LiveScience.
Местата се наричат тианкен - небесни ями. И са едно от последните убежища на древните гори, както и на видове, които са все още неизвестни на науката.
Растенията в тези места използват огромни запаси от азот, фосфор, калий, калций и магнезий, които са в по-малки количества на повърхността. Но пък се намират в изобилие на дъното на т.нар. небесни ями. Растенията абсорбират максимално количество от тях, за да растат по-високи и да достигнат до слънчевите лъчи.
"Растенията могат да се адаптират към неблагоприятните условия на околната среда, като коригират хранителните си нива", споделят авторите на изследването.
Малко количество светлина достига дъното на небесните ями. Средната им дълбочина е около 100 метра. Намират се в Югозападен Китай.
Оказало се, че растенията в небесните ями са с по-ниско съдържание на въглерод от тези на повърхността. В същото време имат по-високи нива на други елементи като калций, калий и растат по-бързо.
Четете повече по темата в megavselena.bg