След историческото им завръщане в България, тленните останки на цар Фердинанд бяха положени в криптата на двореца "Врана". Ритуалът се състоя в тесен семеен кръг. В криптата на царския дворец почива и първородният син на Симеон Сакскобургготски - Кардам.
Едва на 27 години Фердинанд става княз на България и има тежката задача да изкара монархията от международна изолация. Извън политиката владетелят с австрийски корени е бил любител на ботаниката. Страст, която превръща парк "Врана" от обикновен чифлик в истински дворец.
"Маса хора не знаят какъв учен е. Не знаят, че той откри 14 вида растения. Той е много голям специалист в областта на флората", каза бившият уредник на Природен парк "Врана" Митко Петров.
Любовта му и към фауната дава името на Природния парк - "Врана", на първата птица, кацнала на покрива на сградата. Тогава тя е построена без проект и съвсем не е приличала на сегашния дворец. Най-дълго управлявалият монарх е облякъл Третата българска държава в царствени одежди.
"Той е имал слабост към скъпоценните камъни. Истинските гвардейци е трябвало да бъдат руси, синеоки, 1,80 м високи. Той въвежда перото, в него е имало истински скъпоценен камък", добави Петров.
Възхваляван за модерния облик на страната ни, но осъждан за националния крах на България по време на Първата световна война, Фердинанд и до днес предизвиква полюсни емоции.
"Фердинанд е сложна личност, в някои отношения противоречива. Но еднозначно положителна, когато говорим за десетилетията преди войната, а вече в една голяма Световна война да хвърлим на него лично вината за нейния завършек е неправилно", заяви историкът Тодор Чобанов.
Правилно или не - личността на Фердинанд оставя ярка следа в българската история. А близо 80 години след като умира в изгнание извън страната, царят беше върнат у дома. Така се сбъдва последното желание на Фердинанд - да бъде погребан там, където оставя делото и семейството си.
Вижте повече в репортажа на Христиана Стефанова.