Ново проучване показва, че Венера е вулканично по-активна, отколкото се смяташе досега. Учени са анализирали радарни изображения отпреди десетилетия и има доказателства за изригвания на две допълнителни места на повърхността на негостоприемната планетарна съседка на Земята.
Радарните изображения, получени от космическия апарат "Магелан" на НАСА от 1990 до 1992 г., показват големи потоци лава на тези две места в северното полукълбо на Венера, казват изследователите. Тези констатации, заедно с предишни изследвания, показват, че вулканичната активност на планетата е сравнима със земната, допълват те.
"Магелан" картографира 98% от повърхността на Венера. През последните години напредъкът в компютърните възможности улесни анализа на радарните данни на "Магелан".
"Тези открития значително променят разбирането ни за степента на вулканична активност на Венера, като предполагат, че тя може да е много по-активна, отколкото се смяташе досега", заяви планетарният учен Давиде Сулканезе от университета "Д'Анунцио" в Пескара, Италия, научен ръководител на изследването, публикувано тази седмица в списание Nature Astronomy.
Единият от двата обекта е вулкан, наречен Сиф Монс, който е с диаметър около 300 км и се намира в регион, наречен Истла. Радарните изображения тип "преди и след това" регистрират движението на поток от лава, образувал около 30 квадратни километра нови скали.
Другият обект е голяма вулканична равнина в район, наречен Ниобе Планитиа. Там поток от лава е образувал около 45 квадратни километра скали.
Новата скала и на двете места е оценена на средна дълбочина между около 3 и 20 метра.
"Нашето изследване е първото, което предоставя пряко доказателство за потоци от лава, образувани през периода на мисията на "Магелан". Анализирайки радарните изображения от космическия кораб, наблюдавахме промени в морфологията на повърхността и радарните данни, които свидетелстват за нови потоци от лава", обяснява Сулканезе, цитиран от БТА.
"Това дава преки доказателства за продължаваща вулканична дейност на Венера, надграждайки предишни доказателства, като например промените в атмосферния серен диоксид, данните за топлинните емисии на повърхността и особено доказателствата за деформация на вулканичен отвор, наблюдавани по време на мисията на космическия апарат", каза Сулканезе.
Снимка: Pexels