В проучвания е доказано, че кофеинът помага при ученето и запомнянето на задачи, при които информацията е пасивно представена. Освен това е доказано, че подобрява производителността при задачи, от които до известна степен зависи работната памет. Установено е също, че кофеинът намалява нивата на тревожност и подобрява хедоничния тонус, когато се консумира в малки дози.
Кофеинът се класифицира като стимулант на централната нервна система (ЦНС). Органичната му молекула е метилксантин. Има три забележителни механизма на действие върху централната нервна система, които предизвикват психостимулиращ ефект. Тези ефекти са отговорни за влиянието на кофеина върху когнитивната функция.
Първият механизъм на действие на кофеина включва метилксантин, стимулиращ антагонизъм на ниво аденозин рецептор. Метилксантиновите съединения, като кофеин, могат да действат като конкурентен антагонист срещу депресивните ефекти на аденозина. Друг механизъм на действие на кофеина включва способността на метилксантина да инхибира фосфодиестеразите.
Последните проучвания продължават да показват смесени резултати по отношение на ефектите на кофеина върху настроението, вниманието, скоростта на обработка и паметта. Настоящите изследвания изглежда показват, че ако кофеинът има ефект върху настроението, най-значимите промени могат да се видят при тревожност. Проучванията не потвърждават, че кофеинът има значителен ефект върху вниманието, но изглежда, че играе роля за повишаване на скоростта на обработка на информацията.
Автор: Стефани Димитрова, студент по дентална медицина 5 курс
Четете повече по темата в puls.bg.
Какви са намеренията ви за 9 юни?
Снимка: Pixabay