Преди да имаме лекарство против стареене за хора, вероятно ще имаме такова за кучета. В момента се провеждат множество клинични изпитания за тестване на потенциални съединения против стареене върху кучета, тъй като нашите най-добри приятели са се превърнали в популярен животински модел за остаряването на хората. Шаро също представлява потенциално огромен пазар. Науката може да е от полза и за двата вида, но преждевременните твърдения за успех вече създават проблем с достоверността.
Наскоро биологът от Харвардския университет Дейвид Синклер започна да пуска на пазара добавки за удължаване на живота на кучета, рекламирайки непубликувани данни от клинични изпитания, които други в тази област намират за напълно неубедителни. По-рано този месец Синклер, който не отговори на исканията за интервю, промени формулировката на съобщение за пресата, което първоначално обещаваше, че дъвчащите лакомства ще "обърнат стареенето". Сега се казва, че те обръщат ефектите от упадъка, свързан с възрастта.
Опитът на Синклер използва субективните оценки на собствениците на кучета за когнитивните промени в техните по-възрастни домашни любимци - и други учени казват, че опитите не показват достатъчно последователен ефект дори за това по-скромно твърдение. Въпреки че FDA е упълномощена да регулира ветеринарните лекарства, тя не одобрява добавки за домашни любимци или хора, така че те могат да се продават, без да преминават през тестове за безопасност и ефикасност.
Учените все още не са съгласни какво причинява стареенето или какъв подход би работил най-добре за забавянето му. Въпреки че износването в крайна сметка ще засегне всички живи същества, някои организми живеят многократно по-дълго от други, дори сред тясно свързани видове. Някои изследователи смятат, че скоростта на стареене на животните се контролира от определени гени. Други експерти цитират свиването на края на хромозомите, наречени теломери.
Други обвиняват дегенерацията на опаковката около нашата ДНК - така наречените епигенетични маркери, които могат да активират или потискат определени гени. Някои учени обвиняват увреждането, причинено от хронично възпаление. Трети, натрупването на клетъчни отпадъчни продукти.
Мат Каберлайн, главен изпълнителен директор на Optispan и асоцииран професор във Вашингтонския университет, беше сред най-гласните критици на твърденията на Синклер за дълголетие на кучето. Той също така участва като един от директорите на The Dog Aging Project. Този проект включва събиране на данни за хиляди кучета, както и провеждане на клинично изпитване на кучета с лекарство, наречено Rapamycin. Понастоящем е одобрен за хора, които са имали трансплантации на органи. При високи дози той причинява рани в устата и други неприятни странични ефекти, но може да удължи живота на мишки и - при ниски дози - може да направи същото при кучета или хора.
Група биохакери вече приемат Rapamycin не по предназначение с надеждата за удължаване на живота, каза той. Опитва да получи данни от тях, колкото и объркани да са, защото там може да има полезна информация.
Четете повече в bloombergtv.bg.
Снимка: Pixabay