Все по-често се наблюдава тенденцията майки да отглеждат сами децата си по различни причини. Случва се жена сама да осинови дете. Случва се и бащата да е дистанциран от детето си след настъпилата раздяла. А не са малко и случаите, в които бащата присъства в живота на децата си, но те усещат емоционална дистанцираност.
Бащата, също като всички други, е възможно да действа и чувства подвластен на собствения си емоционален товар, който носи със себе си от миналото. Много от жените, посещаващи терапия при психолог, споделят, че възприемат баща си като емоционално недостъпен. До не много отдавна мъжете са били възпитавани да бъдат силни и корави и всяка проява на сантимент и чувства е била осъждана. На мъжете негласно сякаш не им е позволено да плачат.
Присъствието, и респективно отсъствието на един баща неминуемо оказва влияние върху децата, независимо от техния пол. Именно бащата е модел на мъжественост и бащинство, както за сина си, така и за дъщеря си. Отсъствието на бащата от живота на децата може да се дължи и на неразрешени семейни конфликти с майката. Не са редки и случаите, в които майки умишлено отчуждават бащите от децата, подвластни на гнева към бившия партньор.
Родителското отчуждение е процес, в който единият родител умишлено саботира връзката на другия родител с детето. Често се наблюдава при конфликтни разводи и раздели. Подобен сценарий има сериозни последици за отчужденото дете. Индуцирано родителско отчуждение може да доведе до дългосрочни травматични, психологически и физически ефекти при засегнатите деца. Диагностичният наръчник на американската психиатрична асоциация DSM V дори определя родителското отчуждение като специфична форма на психологическо малтретиране на деца.
Четете повече в puls.bg.
Снимка: Pexels