Множество лекарства и други вещества могат да предизвикат дефекти в метаболизма на глюкозата. Механизмите за възникване на захарен диабет са различни, но най-общо медикаментите предизвикат инсулинова резистентност или намаляват инсулиновата секреция.
Настъпването на захарен диабет се свързва както с някои по-рядко използвани медикаменти, като диазоксид, така и при някои често срещани групи лекарства, като антихипертензивните медикаменти, статините, глюкокортикоидите, антипсихотиците и др. Честотата на симптоматичен захарен диабет нараства и с новите имунотерапии, които се прилагат при злокачествени и редица хронични заболявания.
Пример за вещество, водещо до хипергликемия, е стрептозотоцинът. Първоначално той е открит като антибиотик през 1950 г., а в последствие е установено, че селективно разрушава бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. Негово производно (отровата Вакор) е използвано като пестицид, но е забранено през 1980 г. В съвременната медицина стрептозотоцинът се използва с научна цел, като с негова помощ се създават лабораторни животни със захарен диабет.
Диазоксидът е рядко използван медикамент, който предизвиква захарен диабет. Той се използва за лечение на ниска кръвна захар, в резултат на специфичен тумор на панкреаса, наречен инсулином. Инсулиномът произвежда непрекъснато високи нива на инсулин, независимо от храненето, и води до тежки хипогликемии. Диазоксидът разрушава клетките, произвеждащи инсулин и покачва нивата на захарта.
От групата на антихипертензивните медикаменти с повишен риск от възникване на захарен диабет се считат тиазидните диуретици и някои бета-блокери. Трябва да се знае, че тези медикаменти действат заедно с други рискови фактори и обикновено не са единствената причина за настъпване на диабет. Тиазидните диуретици потискат инсулиновата секреция чрез загубата на калий с бъбреците. Неселективните бета-блокери се свързват с рецепторите си върху панркеаса и директно потискат секрецията на инсулин от една страна, а от друга – увеличават инсулиновата резистентност на периферните тъкани. По-новите генерации бета-блокери, обаче, имат доказан протективен ефект върху нивата на захарта.
В голям мета-анализ, който включва над 90 хиляди участници, се установява 9% повишение на честотата на захарен диабет на фона на терапия със статини. Всички видове статини увеличават риска от диабет, особено при по-възрастните пациенти и тези със затлъстяване и предиабет. Следователно, статините може да демаскират и ускорят развитието на диабет, който би се появил естествено при тези хора в даден момент. При пациенти без рискови фактори за развитие на диабет лечението със статини изглежда не повишава риска от развитието му.
Четете повече в puls.bg.
Снимка: Pexels