Какви са тънкостите при създаването на музикалните инструменти, част от съкровищницата на българския фолклор, сподели майстор Цвятко Цвятков. Още като ученик той проявява интерес към дървените духови инструменти.
"Като дете много харесвах гайдата. Дойдоха в училище да събират деца за школите - казаха ми, че имам дълги пръсти. Бях решил, че ще свия на гайда", разказа майсторът.
Интересът му го кара да се запознае с познатия от фолклора древен занаят свиркарство. Корените му са поставени от овчарите, когато те са били със стадата си високо в планината.
"С тях са били и малки деца, които са виждали как свирят големите. На онези години са били стандартни инструменти. Пробивали са пръстовите отвори", коментира Цвятко.
Именно така започват да се правят част от музикалните инструменти, които познаваме и до днес. Малцина са можели да свирят на тях, още по-трудно е било и изпълнението на народните песни.
"Не е сега, тогава това го е нямало, било е ценното и истинското", добави още майсторът.
И с любовта си към мелодиите, Цвятко започва да прави корекции по инструментите, след което и да изработва такива. С надежда, че занаятът ще остане запазен за векове.
Вижте повече в репортажа на Благовест Илиев.