В най-голямата си част тази година морският лед е покривал по-малко от 17 милиона квадратни километра от Антарктика – площ, която е с 1 милион квадратни километра по-малка от предишния рекорден минимум, поставен през 1986 г. Числото представлява най-малката максимална площ в спътникови данни за почти 45 години.
Пикът на ледената покривка на Антарктида през зимата на региона, която е лятото на северното полукълбо, вероятно е настъпил на 10 септември. На тази дата морският лед се е простирал на 16.96 милиона кв. км, след което е започнал да се свива, съобщи националният център за данни за сняг и лед. Това е станало почти две седмици по-рано от средната дата 23 септември в периода 1981-2010 г.
"Съществува известна загриженост, че това може да е началото на дългосрочна тенденция на намаляване на антарктическия морски лед, тъй като океаните се затоплят в световен мащаб и смесването на топли води в полярния слой на Южния океан може да продължи", се казва в съобщението.
Въпреки че причините за загубата на лед са сложни и не са напълно изяснени, учените смятат, че изменението на климата играе роля и че продължаващото свиване на леда може да засили последиците от затоплянето, тъй като по-малко лед означава, че по-малко слънчева светлина се отразява обратно в космоса.
Преди месеци учените, които изучават Антарктида, забелязаха, че ледът трудно се възстановява след февруарския си надир, което е сериозно отклонение от обичайните модели.
"Последните три или четири месеца не са нищо подобно на това, което сме виждали досега или което бихме очаквали някога", казва Сесилия Битз, климатолог, специализиращ в морския лед към Вашингтонския университет. "Това ми подсказва, че климатичните промени, които наблюдаваме, са извън обхвата на нашия опит и не могат да бъдат обяснени с естествена променливост", смята тя.
Ако покритието с морски лед, което е драстично по-ниско от обичайното, продължи, то по-голяма част от крайбрежието ще бъде изложена на океански вълни, чиито последици все още не са ясни. "Учените имат най-различни идеи за това как морският лед и океаните си взаимодействат в Антарктика, но повечето от тях са теоретични и са необходими допълнителни проучвания", каза Битз.
В Антарктика морският лед обикновено покрива най-голямата част от океана в определен момент през септември. След това започва бавното му топене през лятото в южното полукълбо, като най-откритата вода обикновено се наблюдава в началото на март. Процесът е същият и в Арктика, въпреки че зимните и летните месеци са разменени.
Изследователският център публикува най-новите оценки за покритието на морето с лед през лятото в противоположната част на планетата. Те показват, че в най-ниската си точка това лято морският лед е покривал само 4.23 милиона квадратни километра от Северния ледовит океан. Това е шестата най-ниска регистрирана стойност, а всичките 17 най-ниски стойности са отчетени през последните 17 години.
Четете повече в bloombergtv.bg.
Снимка: БГНЕС