Загубата на слуха е състояние, което има многофакторна генеза и е водеща причина за влошаване на качеството на живот и способността на пациентите да се справят с ежедневните дейности. Тя се класифицира в два вида - проводна и сензоневрална. Втората е най-честата причина за загуба на слуха в световен мащаб. Причините са патологични изменения в охлюва - кохлеята, слуховия нерв и централната нервна система. Други причини могат да бъдат:
- Вродени - синдромна и несиндромна глухота;
- Пресбиакузис - загуба на слуха поради възрастови изменения;
- Излагане на шумове с висока честота;
- Травми на главата;
- Мениеров синдром;
- Прием на ототоксични терапевтични средства - аминогликозиди, бримкови диуретици, някои химиотерапевтични средства;
Сензоневралната загуба на слуха е резултат от увреждане на косъмчевите клетки във вътрешното ухо, осмия черепномозъчен нерв - вестибулокохлеарен нерв или центровете в мозъка, които обработват и приемат слуховата информация. По това този тип загуба на слуха се различава от проводната такава, която се дължи на неспособност на звуковите вълни на достигнат до вътрешното ухо. Ухото е изградено от:
- Външно ухо - ушна мида, външен слухов отвор и проход;
- Срудно ухо - тъпанчева мембрана, слухови костици, овално и кръгло прозорче, както и от отвора на Евстахиевата тръба;
- Вътрешно ухо - охлюв - кохлея и част от слуховия нерв.
Повече по темата прочетете в Puls.bg
Снимка: Pixabay