Дислексията се определя като неочаквано развитие на затруднения в четенето при деца със запазен умствен и интелектуален капацитет, който се дължи най-често на фонологични нарушения - такива, които се отнасят до произношението и възпроизвеждането на отделни звуци и думи. Състоянието засяга способността за говорене, четене и спелуване на буквите, които влизат в създава на думите.
Придобиването и развитието на способностите за четене е в пряка връзка и с напредъка в умственото развитие. При децата с дислексия, обаче, се наблюдава разграничаване на скоростта, с която протичат тези процеси. Обикновено е характерно значително по-ниско ниво на способността за четене в сравнение с очакваното за интелектуалното развитие на детето.
Наблюдава се семейна предразположеност за развитие на дислексия. Установено е, че 50% от децата, при които се наблюдава това състояние, имат родител или роднина от близка степен на родственост с дислексия. Генетичните фактори, които са свързани със състоянието, са предмет на множество проучвания. Смята се, че в процеса на придобиване на умения за четене участват множество генетични варианти, които действат съчетано.
Дислексията се дължи на дисфункция в няколко гена, всеки от които допринася за различната степен на изява на състоянието.
Повече по темата четете в puls.bg.
Снимка: Pixabay