Тревожността при децата невинаги се определя като патологично състояние и може да се наблюдава през различните етапи от живота. Често тя има адаптивен характер. Тревожността има както когнитивен и поведенчески аспект, който се изразява с безпокойството, така и психологически аспект, който се опосредства от функцията на вегетативната нервна система.
В други случаи тревожността може да се появи в контекста на тревожни разстройства, които влошават значително качеството на живот и възпрепятстват възможността на децата да извършват ежедневните си дейности.
Често тези разстройства водят до нарушения на социалните умения и развитието в детска възраст. Това може да е причина за ниска самооценка и затруднения в обучителния процес в училищна възраст. Тревожните разстройства са най-често диагностицираните психиатрични нарушения в детска възраст, които се наблюдават при 5-18% от децата и честотата им е сходна с тази на други разпространени заболявания, каквито са астмата и диабетът.
Тревожността при раздяла обикновено се проявява в контекста на съчетание с други разстройства и проява на тикове с различна тежест. Анамнезата за тревожност при раздяла е предразполагащ фактор за развитие на панически разстройства по-късно през юношеството или в зряла възраст.
Паническите разстройства представляват синдроми, характеризиращи се с повтарящи се епизоди на значителен страх и дискомфорт, които се проявяват като панически пристъпи. Симптомите на това състояние включват:
- Сърцебиене
- Прекомерно изпотяване
- Треперене
- Задух
- Обърканост
- Болка в гърдите
- Гадене
Повече по темата четете в Puls.bg
Снимка: Pexels