Кърмата има изключителен състав, с който може да осигури най-пълноценното хранене, ефективна имунна защита и регулация на растежа, развитието и метаболизма на кърмачето. Кърменето е от ключово значение за компенсиране на изоставането в развитието на имунната система на новороденото и е ценна за понижаване на пропускливостта на чревната стена, с което осигурява подготовката на бебето за последващото преминаване към пълноценно и разнообразно хранене.
В кърмата преобладават секреторните антитела от клас IgA - sIgA, които осигуряват ефективна имунна защита чрез потискане на прилепването или проникването в стомашно-чревния тракт на патогени и чрез фагоцитоза или цитотоксичност, насочена към болестотворните агенти. Секреторният IgA е в по-висока концентрация в коластрата, отколкото в кърмата. Той се среща във форма, която е устойчива на смилане, и осигурява необходимата имунна защита. Допълнително придобити класове секреторни антитела, например IgM и IgG, също се съдържат в кърмата. Тяхното наличие се определя от предшестващото излагане на майката на патогени и те допринасят за осигуряване на специфична имунна защита за бебето.
Кърменето допринася за изграждане на благоприятен баланс в чревния микробиом, който предпазва кърмачето от болестотворни бактерии и също така понижава риска от развитие на астма и затлъстяване впоследствие. Тази балансирана чревна флора се изгражда в резултат на взаимодействието между полезните бактерии в състава на кърмата, като бифидобактерии и лактобацили, и олигозахаридите, които служат като енергиен източник за тези микроорганизми. Всички тези съставки са устойчиви на храносмилателните процеси и имат ценна антибактериална активност.
Балансираният микробиом насърчава поддържането на целостта на чревната бариера и конкурентно инхибира свързването на патогените, като по този начин предотвратява появата на възпалителни процеси. Освен това, чревният микробиом допринася за регулирането на експресията на гени, които влияят на метаболизма и процесите на отлагане на мазнини в тялото.
Поддържането на здрава и балансирана чревна флора е един от многото примери за функционалната ефективност на кърмата. Тази баланс е от ключово значение както за осигуряването на пълноценна имунна защита, така и за усвояването на хранителните вещества чрез синтезиране на няколко основни микроелемента, а именно витамин B12, B6, фолиева киселина и витамин K. Лактоферинът е друга ключова съставка в кърмата, която благоприятства усвояването на желязото и осигурява използването на значителна част от усвоените аминокиселини. Той е от важно значение за ефективната имунна защита поради насърчаване на развитието на епителната покривка на червата и ограничаване на достъпа на патогените до резервите от желязо.
Разграждането на мазнините, които се съдържат в кърмата, осигурява набавянето на моноглицериди и средно- и дълговерижни мастни киселини, които притежават допълнителни антибактериални свойства. Фракцията на мазнините, които не подлежат на смилане, от друга страна, служи като носител за малки количества секреторен IgA.
Освен това, кърмата съдържа хормони, невропептиди и растежни фактори, които могат да повлияят на растежа, развитието и саморегулацията на приема на храна при новороденото. Това е причината да се наблюдават разлики в растежа между кърмените бебета и тези, които се хранят с адаптирано мляко. Лептинът потиска апетита и серумните му нива при кърмачетата са в пряка корелация с концентрациите на лептина в серума на майката. Грелинът, от друга страна, е хормон, който стимулира апетита. Той се съдържа в по-високи концентрации в кърмата, отделяна в началото на кърменето, отколкото в тази, отделяна в края му.
Тази разлика в концентрацията може също да допринесе за по-добрата саморегулация на приема на кърма при кърмачета в сравнение с бебета, хранени с адаптирано мляко. Това е причината, поради която последните сучат лакомо и за кратко време приемат съдържанието на цялото шише, за разлика от кърмените бебета, които се хранят по-бавно.
През първите седмици след раждането, адаптивната имунна система на новороденото е незряла, недостатъчна и неефективна за осигуряване на оптимална защита срещу патогени. Разработени са множество теории за обяснение на недостатъчния имунитет при новороденото, включително незрялост на имунните клетки или лимфоидните тъкани. В резултат на това податливостта към инфекции е повишена и вероятността от развитие на различни заболявания и леталитет се увеличава, пише Puls.bg.
Раждането се счита за критичен етап за новороденото, което е изложено на нова среда с разнообразна микробна екосистема в сравнение с тази в утробата. При новородените се наблюдава повишена чувствителност към инфекции и ограничена чувствителност към ваксинация, особено през първите месеци. Преминаването на имунни компоненти от майката към новороденото чрез кърмата позволява изграждането на ефективен имунитет, който да осигури необходимата защита срещу различни патогени.
Смята се, че чрез кърмата се предоставя пасивна имунна защита чрез предаване на антитела в коластрата през първите 2-4 дни от кърменето. Множество проучвания са потвърдили, че чрез кърменето се осигурява и пренос на лимфоцити - ключови клетки за имунната защита от майчиния организъм към новороденото.
Снимка: Pixabay