Игрите са важна част от развитието на детето. Те включват процеси на заучаване, физическа активност, социализиране и изпълняване на ролята на възрастен. Игрите постепенно стават все по-сложни и съдържат все повече елементи от въображението.
На 2 години детето имитира обикновени действия от ежедневието на възрастните - пазаруване или слагане на кукла да спи. На 3-4 години сюжетът на игрите става по-сложен - например отиване до зоологическата градина или пътуване. На 4-5 години детето вече изцяло създава сюжетната линия на игрите според въображаемите представи - игра на пътуване до луната, търсене на динозаври и други.
След навършване на 3-годишна възраст игрите се определят като кооперативни - такива са строенето на кула от кубчета, по-късно те стават ролеви - играта в замък например. С напредването на развитието се наблюдава и все по-голям превес на правилата в игрите.
Първоначално те са насочени към искане и споделяне и впоследствие преминават в правила, които се променят постоянно в хода на играта според желанията на участниците. На 5 години децата вече разбират, че правилата на игрите не могат да бъдат променяни.
Играта придобива значителна стойност за децата - тя позволява да се осигури контрол на тревожността, разрешаване на конфликтите и представлява своеобразно средство за проява на креативност от тяхна страна.
Децата използват играта за успокояване на емоциите, за придобиване на въображаеми суперсили - например да си играят на супергерои или динозаври или да си доставят неща, до които не могат да достигнат в ежедневието - например да имат въображаем приятел. Въображението се проявява в рисуването, оцветяването и другите творчески дейности. Образите и емоциите, които детето влага в рисунките, често са отражение на емоционалните състояния, които обземат съзнанието на детето.
Повече по темата прочетете в Puls.bg
Снимка: Pixabay