Терминът стрес определя неспецифичния отговор на организма към повишени изисквания от околната среда, промени или действието на различни стимули, които могат да се определят като стресори. Обикновено понятието стрес е наситено с негативен аспект. Стресът, сам по себе си, е естествен физиологичен процес и характеризира адаптацията на биолотичните тъкани към различни стимули.
Освен това, стресът може да има и положително значение, тъй като представя способността на организма да изгражда определени качества, които еволюционно са допринесли за съхраняване на биологичния вид.
Продължителното влияние на стреса води до стимулиране на нервната, ендокринната и имунната система.
Той може да има значително негативно влияние върху репродуктивното здраве при мъжете. Класическата реакция към стрес активира симпатиковата нервна система и включва оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза. Както функцията на тази ос, така и гонадотропин-инхибиторният хормон - GnIH, оказва потискащ ефект върху оста хипоталамус-хипофиза-полови жлези и Лайдиговите клетки в тестисите.
В резултат на потискане на оста хипоталамус-хипофиза-полови жлези се намаляват нивата на тестостерон. Хормоните, които се отделят, в резултат на тази активация, могат да доведат до различен адаптивен отговор на организма и невроендокринни промени, които влияят на плодовитостта.
Това води до промени в клетките на Сертоли и кръвно-тестисната бариера, което е причина за потискане на сперматогенезата. Нарушената секреция на тестостерон е ключов елемент, който подчертава вредното влияние на психологическия стрес върху сперматогенезата. Установено е, че повишените нива на кортизол, наричан още хормонът на стреса, понижават нивата на тестостерона и инхибина.
Четете повече в Puls.bg.
Снимка: pixabay