Механизмите за развитие на меланом - рак на кожата, все още не са напълно изяснени, но се счита, че заболяването се дължи в голяма степен на действието на генетични фактори. Водещият негенетичен фактор, който има значение в това отношение, е излагането на ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина.
Връзката между развитието на меланом и излагането на тези лъчи е двустранна. При премерено излагане на кожата на слънце, без да настъпват слънчеви изгаряния, се наблюдава понижаване на риска от развитие на меланом. От друга страна, слънчевите изгаряния увеличават двойно риска от рак на кожата.
Установено е, че UVB лъчите предизвикват увреждане на ДНК в клетките на кожата поради образуване на пиримидинови димери в наследствената информация. Сходни са измененията, които настъпват и под действие на UVA лъчите.
При слънчево изгаряне се наблюдават увреждания в ДНК на меланоцитите - клетките, които произвеждат тъмния пигмент меланин в кожата. Тези клетки не се делят. От друга страна, за разпространението на уврежданията в генетичната информация е необходимо клетъчно делене, с цел увредените меланоцити да се трансформират в злокачествен меланом.
Слънчевите изгаряния водят до иначе рядко възникващи клетъчни деления и предизвикват повишена чувствителност на меланоцитите към възникване на мутации.
При редовното и премерено излагане на слънце, което не води до слънчеви изгаряния, се наблюдава защитен ефект върху кожата. Характерно е развитието на фотоадаптация - повишено образуване на меланин в меланоцитите, който има защитен ефект и удебеляване на епидермиса.
Повече по темата прочетете в Puls.bg
Снимка: Pixabay